Мрачно и студено е. Зима е. Хората замръзват. Така е в Австрия. Така е и в Украйна. Два напълно различни свята ще се обединят в един. Изтокът напомня на Запада, така както Западът напомня на Изтока. В тази среда ставаме свидетели на две истории, които на пръв поглед нямат нищо общо. Едната е импортна. Тя започва в Украйна и продължава в Австрия. Другата е експортна - тя започва в Австрия и завършва в Украйна. Първата история е за Олга - млада медицинска сестра и майка, която иска да постигне повече в живота. Тя иска да избяга от родния си град и да емигрира. Така решава да замине за Австрия.

Под пясъка на Франсоа Озон е драма за личната загуба и издръжливостта. Мари е дълбоко влюбена в съпруга си Жан. Един ден по време на почивката им на брега на океана Жан внезапно изчезва във водата. Обезумялата от ужас Мари информира властите, които за съжаление не откриват и следа от обичния й мъж. След този инцидент, вече в Париж, приятелката й Аманда я кани на вечеря; по време на вечерята разбираме, че Мари и Жан са женени от 25 години. Обаче Мари не говори в минало време и от думите й личи, че за нея Жан още е жив - този факт определено смущава останалите присъстващи на вечерята. Когато Венсан - един от гостите на Аманда, я откарва вкъщи, Мари вижда Жан. Вижда го и на следващата сутрин на закуска. Очевидно въображението й помага да продължава да живее така, сякаш нищо не се е случило с него. Постепенното й обвързване с Вeнсан я принуждава да проумее факта, че в действителност живее сама.

Филмът разказва историята на кубинския поет и писател Рейналдо Аренас. Роден и израсъл в провинция Ориенте в Куба през 40-те, Аренас започва дългата си любов с морето и водата още като дете. Като младеж той напуска дома си и заминава за Хавана, където попада на революционното движение и се присъединява към група писатели и художници. Първата му книга „Песни от кладенеца“ е публикувана, но потисническия режим на Кастро не толерира нито писането му, нито хомосексуалността му.