През 1942 година 17-годишният Фридрих е поканен в Националната политическа академия - учебно заведение, което подготвя кадри за ръководството на Третия Райх. Образованието и атмосферата в академията са изцяло подчинени на идеята за превъзходството на арийците. Спартанските условия на живот и жестоките методи на обучение първоначално допадат на Фридрих. Впоследствие обаче, самоубийството на негов съученик, не могъл да понесе издевателствата на преподавателите, приятелството със сина на нацистки генерал и обявената нова учебна дисциплина - лов на живи хора (руски пленници), преобръщат представите му не само за нацистката офицерска чест, но и за честта и справедливостта като общочовешки понятия...
Филмът проследява един ден от живота на Тели, известен със своите предпочитания към девствениците и неутолимия си нагон. Докато той и приятелите му се хвалят с последните си завоевания, Джени разказва на своите приятелки за далеч не романтичната си връзка с Тели. Много скоро след това тя научава, че Тели - единственото момче, с което е спала, я е заразил с вируса на СПИН. А през това време Тели е набелязал поредната си жертва - привлекателната Дарси...
Уили е млад пианист на кръстопът в живота си, който се връща в родното си градче за празниците. Там отново е с приятелите си от училище, с които има възможност да обсъди живота и проблемите си с жените. Среща на класа става причина в заснеженото градче в Нова Англия да се съберат няколко някогашни приятели. Уили е успешен пианист в Ню Йорк, който свири в няколко нощни клуба. В града обаче той се чувства странно привлечен от съблазнително 13-годишно момиче.
Джоел има нормалните за всеки тийнейджър фантазии - коли, жени, пари. А когато родителите му го оставят сам за една седмица, всичко това се сбъдва.
На четиринадесет години Пола мрази тялото си. Опитвайки се да изрази чувствата си, Паула създава блог и става част от голяма виртуална общност, която споделя нейните проблеми. Оставайки анонимна, тя качва съдържание, записано на мобилния й телефон, разкривайки приятелите и семейството си. Чувството за принадлежност заслепява Паула, която започва да върви по самотен път, в който булимията и анорексията са скрити като алтернативи в търсенето на себеприемане.