По улиците на Дъблин - "Графтън Стрийт", ако трябва да бъдем точни - изморен уличен музикант (Глен Ханзард) се сприятелява със забавна чешка имигрантка (Маркета Ирглова). Той страда заради разбитото си сърце и потиснатите си амбиции; тя се изхранва като чистачка и е порядъчно дръзка. С развитието на връзката им, режисьорът и сценарист Джон Карни вплита прекрасните авторски песни на Ханзард в повествованието, където те се вписват така естествено, че може и да не забележите, че всъщност гледате мюзикъл. Без никакви специално поставени номера: само неспирно съчетание от музика и сюжет. Завладяващ и с великолепните изпълнения на известния музикант Ханзард (последно появил се на екран в "Къмитмънтс", на който "Веднъж" може да се счита за неофициално продължение) и даровитата пианистка Ирглова, филмът притежава страстно изящество, което си е напълно оригинално.
Изпадналата рок звезда Дюи Фин бива уволнен от групата си и се сблъсква с цял куп дългове и депресии. Започва работа като заместващ учител на 4-ти клас в строго частно училище, където поведението и външният му вид оказват огромно въздействие върху учениците. Там се запознава със Зак - 10-годишен вундеркинд на китарата, който може да помогне на Дюи да спечели конкурса "Битката на групите" и така да реши финансовите му проблеми и да възвърне славата му.
Един съдбовен ден Джей Би и Кей Джей се срещат и разбират, че тяхна съдба е да обединят музикалния си талант и да влязат в историята. Но успехът продължава да им се изплъзва и те решават да намерят легендарното Перо на съдбата – специално перо за китара с магически сили, които могат да превърнат всеки аматьор в рок-легенда.
Една от най-големите икони в историята на рока, Дюи Кокс имаше всичко: жените (над 411), приятелите (Елвис, Бийтълс) и рок’н’рола (тесни взаимоотношения с всички познати и непознати видове хапчета и прахчета). Но преди всичко, той имаше музиката, която го превърна от весело провинциално момче в най-великата рок-легенда на Америка.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.
Лъки Джаксън пристига със спортната си кола на буксир в града за първото "Гранд при" на Лас Вегас. Той получава лесно пари в казиното, и вече може да си купи мечтания нов двигател, но красивата шефка на плувния басейн Ръсти взима нещата в свои ръце. Изглежда че Лъки може и да загуби и състезанието и момичето. А на сцената се появява и съперникът му Елмо Манчини, състезател и флиртаджия, който се стреми да спечели и двата приза.
Годината е 1964. Миниполите са хит. Касиус Клей (който скоро ще стане Мохамед Али) е сериозен претендент в света на бокса. А Елвис е нает за момче за всичко в увеселителен парк. Отначало единственото му задължение е да осигурява забавления на красивите момичета, но после той грабва китарата и пленява сърцата на всички с невероятния си глас и чар. По всичко личи, че талантливото момче е точно онова, от което се нуждае собственичката на парка (Барбара Стануик), за да спаси бизнеса си от фалит.