Възрастна дама потегля заедно със сина си на посещение към своето родно място в северна Швеция за погребението на сестра си. Тя няма никакво желание да подновява връзката със семейството си и общността, които е напуснала много млада. Ала там спомените се връщат: като съвсем младо момиче, подложена на унижения от страна на здравомислещите шведи, тя се е помъчила да спечели тяхното признание, но в крайна сметка е променила самоличността си, за да избяга от една твърде ограничаваща съдба... След всички тези години отхвърлянето на нейните корени й се струва самозаблуда.

Михаел има пълен контрол над живота си - успешна военна кариера, красива съпруга и две дъщери. По-малкият му брат Яник е непостоянен и живее на ръба на закона. Когато Михаел е изпратен в Афганистан с мисия на ООН, балансът между двамата се променя завинаги. Михаел е обявен за безследно изчезнал. Яник утешава жена му Сара и в пълен разрез с характера си поема грижите за семейството. Скоро става ясно, че чувството помежду им е надхвърлило взаимната симпатия. Михаел се връща вкъщи травматизиран от пленничеството в афганистанските планини. Но вече нищо не е същото...

Одри се опитва да преживее ужасната си загуба като кани импулсивно свой изпаднал в беда стар приятел Джери да остане с нея и двете ù деца. Помагайки си взаимно, Одри и Джери откриват отново надеждата и щастието в живота си.

Животът на Марияна се върти около семейството й, независимо дали това й харесва, или не. Всички се гъчкат в малък апартамент и непрекъснато се дразнят един друг. Един ден властният й баща получава удар и остава на легло, а Марияна заема мястото му като глава на семейството. Скоро тя започва работа на две места, но майка й и болният й брат правят всичко възможно, за да й пречат. Докарана до лудост, Марияна намира утеха единствено в секса с непознати и колкото по-често го прави, толкова по-свободна се чувства. Но сега, когато е открила тази свобода, какво трябва да прави с нея? "Захванах се с този сюжет по две различни, но допълващи се причини. Винаги съм харесвала смълчани, умни и по някакъв начин андрогенни женски персонажи - нещо като женската версия на Клинт Истууд. Исках да направя филм с такъв протагонист: жена, която изглежда студена и слаба, но всъщност е страстна, експлозивна, смела и дори малко груба.

Марселин е актриса, около 40-годишна, неомъжена и без деца. Започва репетиции за пиесата на Тургенев "Месец на село". Денис, режисьорът, й се възхищава силно и й обещава, че ще я напpaви щастлива на сцената - тя ще сияе. Но нещата не се paзвиват по план. Денис представя Марселин на асистентката си, Натали. Двете жени са били заедно в театpaлното училище преди двадесет години. Натали й казва, че е трябвало да предаде актьорството и че има съпруг и деца. Maрселин и Натали се оглеждат една друга като в огледало, всяка вижда в другата живота, който не е имала, мечтите, от които не се е отказала. Срещата им е първата от серия трусове, които ще преобърнат живота на Maрселин с главата надолу.

Домино е името на красива и млада жена, която някога е била актриса, а сега се опитва да стане режисьор. Външно тя студена, но страда от липса на любов и физическо удовлетворение. Най-тъжното е, че самата тя не може да обича никого и не разбира защо. Тя обаче има мистериозен таен почитател...

Приключението, което следва The Spice Girls и техният антураж (най-вече измислени герои) - мениджър Клифърд, неговия помощник Дебора и режисьор Пиърс (който се опитва да снима документален филм за "истинските Spice Girls" ).