Затворник в мрачен и сив свят, той сънува един и същ сън - светъл и жизнен. Спомен от миналото? Привидение от бъдещето? Бъдеще, настояще, минало… времето е неясно, а понятията са размити. „Бъдещето е история“. Светът е претърпял катаклизъм, хората са измрели вследствие на убийствен вирус. Малцината оцелели живеят под земята и години наред търсят антидот, благодарение на който да се върнат на повърхността. Затворникът Джеймс Коул е изпратен в миналото, за да изследва вируса в момента на появяването му.
Тринайсетгодишният Фриц има проблеми с правилата в училище. Годината е 1969 и драстичните училищни наказания за вече забранени, но това явно не притеснява деспотичния директор. Междувременно Фриц се вдъхновява от речите на Мартин Лутер Кинг по телевизията и борбата му за човешки права. Това го окуражава и при следващата крайна стъпка от страна на директора, се изправя срещу репресивната авторитарна власт в образованието. Филмът е заснет по истински случай. Награди: МФФ Берлин - Кристална мечка за най-добър младежки филм; 6 награди "Роберт" - най-добър филм, режисура, сценарий, поддържаща мъжка роля /Бент Мейдинг/, монтаж и костюми; Награди "Бодил" - награда за поддържаща мъжка роля /Бент Мейдинг/ и номинации за най-добър филм, главна мъжка роля /Янус Дисинг Радке/ и поддържаща мъжка роля /Йенс Йорн Спотаг/
9 цели парчета от най-готините банди днес, заснети на живо в академията "Брикстън". И равностоен брой бурни любовни сцени между главните герои: от началото до края. Да го кажем просто: 9 песни е филм за секс и музика. Тази простота, тази вдъхновена липса на комплекси е в основата на филма. Един от двамата главни герои: Мат, си спомня за бурната връзка с Лиса от Антарктида, където той е работил като експерт по ледниците. Лиса е американска студентка, посетила Лондон, а Мат я среща на концерт на модерната банда "Блек Ребъл Моторсайкъл Клъб" в академията "Брикстън". Това не са излишни подробности, защото филмът непрекъснато се връща в Академията. 9 пъти, за да сме точни, за да заснеме деветте песни от заглавието.
Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.
Фреди Крюгер е по-зъл, отколкото героинята от четвъртия филм Алис предполага. След като бива победен в собствения си кошмар предходния филм, сега той вниква в сънищата на нероденото дете на Алис и се завръща, отново започвайки да сее смърт сред нищо неподозиращи тинейджъри. Единственото, което може да го спре е родната му майка Аманда, чиито дух преди това обаче трябва да бъде освободен.
Един изоставен санаториум. Пет сексапилни студентки, дръзнали да прекарат нощта там. Това, което започва като грубо забавление, бързо се превръща в смъртоносен кошмар, след като те откриват ужасяващите тайни, спотаили се в мрачните помещения. Зад всяка врата се крие нов ужас, всеки коридор води до невъобразими страдания, а единственият път навън е дългият 150 метра тунел на смъртта. Говори се, че в този санаториум в Кентъки 63 хиляди души са умрели от зловещо прочутата "бяла чума".