Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.
Това е историята на двама травестити и един транссексуален, които пътуват към далечно курортно градче в австралийската пустиня с автобус, наречен "Присила". След като Антъни е поканен да пее в Алис Спрингс, той убеждава младия, екстравагантен и секси Адам, както и легендарната и изтънчена Бернадет, да заминат с него. Адам обаче пропуска да сподели с приятелите си важен факт: поканата за Алис Спрингс идва от съпругата му. Той определено се чувства доста притеснен, криейки две тайни - едната предстои да бъде разкрита скоро, а другата - тепърва трябва да бъде опазена...
Странна, сюрреалистична история, вдъхновена от живота и творчеството на писателя Уилям Бъроуз, „Голият обяд" е един от шедьоврите на предизвикващия противоречиви чувства майстор на хоръра Дейвид Кроненберг. Бил Лий /псевдоним, под който Бъроуз пише, неговото второ аз/ е унищожител на насекоми, който борави с различни химични съставки и пестициди. Когато разбира, че съпругата му използва някои от разтворите като мощен наркотик, самият Бил решава да опита. След като случайно убива жена си, Бил окончателно попада в света на халюцинациите причинени от синтетичната дрога, където гигантски буболечки и говорещи пишещи машини диктуват живота му...
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.
История за епидемията и политическите пречки пред науката, в борбата с вируса на ХИВ и Синдромът на Придобитата Имунна Недостатъчност.