Като черпи вдъхновение от класическите второкласни научнофантастични филми от 50-те години и от нарастващите увлечения по теориите на конспирациите, Гийермо дел Торо представя искряща приказка за необяснимото, която ще достави удоволствие на всички киномани. В разгара на Студената война, в тайна американска лаборатория млада няма жена започва да общува със странно водно създание. Илайза, чиито единствени приятели са съседът й – художникът гей Джайлс, и колежката й – чистачката Зелда, е разтревожена от поведението на шефа на изследователския екип Скрикланд, който третира създанието просто като твърде голям лабораторен плъх. Друг от екипа учени, поддържащ съмнителни връзки, е доста по-любопитен, особено когато вижда как между Илайза и създанието се заражда връзка.

Розалийн си седи мирно и слуша историите на баба си; истории за девици, влюбили се в красиви мъже с големи вежди и тлеещ поглед; истории за безследно изчезнали хора при пълнолуние; истории за бебета намери в щъркелови гнезда. Разбира се, историята на Червената Шапчица също присъства, и то с много красив вълк (Естествено, вълкът поглъща бабата, но "консумира" Червената Шапчица). На всичките истории липсва нотката на невинност, и се намира нотка на сексуалност. Филмът, обаче, не е ужас; по-скоро е многопластова приказка за юноши.