Източен Берлин, ноември 1984. Пет години преди упадъка си, някогашното правителство на Източна Германия осигурява властта си чрез безмилостна система от контрол и наблюдение. Лоялният капитан Вайслер се надява да подпомогне кариерата си, като приеме задачата да събира доказателства срещу драматурга Дрейман и неговата приятелка, известната актриса Криста-Мария Зиланд. Това, което Вайслер не е очаквал, е, че потапяйки се в света на своята „мишена”, той започва да се променя. Любовта, литературата, свободомислието и свободата на словото разкриват на Вайслер колко незначителен е собственият му живот.
Филмите му са новаторски, лирични и страстно политически. Един от най-талантливите потомци на италианския неореализъм, Бертолучи изпълва киноисториите си с техническа виртуозност, наситена визуална патина, представяйки поетично своите герои и пейзажи. С Двайсети век той създава необятен, оперно преувеличен социо-политически документ за италианската история между 1901 и 1945 г. Това е семейна сага с епични пропорции, бляскаво и пищно изследване на възхода на фашизма и безспорния шедьовър на Бертолучи. "В основата на Двайсети век е диалектиката между класите - между тази на земевладелците и онази на селяните, както и сблъсъкът помежду им", обяснява режисьорът. Той разказва историята на две момчета, родени на 27 януари 1901 г. - денят на смъртта на Верди. Алфредо е разглезеното буржоазно синче на богатата фамилия Берлингиери.
Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".
Румъния, последните дни на комунизма. Отилия и Габита са студентки: те делят стая в апартамент в Букурещ. Габита е бременна. Момичетата си уреждат среща с г-н Бебе в евтин хотел. Той ще извърши нелегалния аборт на Габита. Но г-н Бебе отказва парите им и настоява да му се плати по друг начин.
Централно място заема спортният празник, в който участват 4000 работници-спортисти.
Ловът на вещици в развлекателната индустрия от ерата на сенатора Маккарти през 50-те години е в основата на тази трагикомична история. Хауърд Принс (Уди Алън) е касиер в бар, който си заработва допълнително като букмейкър на дребно без особен успех. Един ден старият приятел на Хауърд, Алфред Милър (Майкъл Мърфи) - преуспяващ телевизионен сценарист, му прави бизнес-предложение. Левите политически възгледи на Алфред са станали причина той да бъде включен в "черните списъци" и вече не може да си намери работа. Алфред моли Хауърд да играе "подставено лице" - Хауърд ще си слага името на сценариите на Алфред, ще ги продава, и ще взема част от хонорара за всички причинени неприятности. Новата му кариера като "писател" е мигновен успех за Хауърд, и скоро той върши същата услуга за още неколцина сценаристи, попаднали в "черните списъци".
Съзряването на двама братя в превратната за Италия епоха на 60-те и 70-те години.
Малката Виктория се появява на бял свят тъкмо навреме, за да осуети плановете на майка си за емиграция и за да стане горда носителка на титлата "Бебе на десетилетието" за 1980 г. Нежелано и отхвърлено от жената, която би трябвало да има най-силна връзка с него, детето израства като тираничното и глезено отроче на Партията и в частност – на държавния глава, който изглежда няма нищо против да се прави на клоун само за да получи една усмивка от своята любимка. Падането на Желязната завеса и смяната на управленския строй слагат край на охолния живот на Виктория и възобновяват надеждите на нейната майка за имагинерно светло бъдеще. Пропастта между двете обаче е твърде дълбока, за да бъде запълнена в рамките на едно детство.