"Трупата" е филм с епични мащаби. Действието се развива в периода 1939-1952 г. и е разгледано като поредица от индивидуални, често пъти необясними събития или драматични сцени, коментирани от монолози, написани по стените лозунги или от песни. Филмът разкрива бурната история на периода чрез пътуваща актьорска трупа, прекарала тези 14 години в скитане из провинции, градове и села, представяща във все по-мизерна среда пасторалната мелодрама от XIX в. "Пастирката Голфо" от Персиадис. "Гръцкият народ е израснал, галейки мъртви камъни. Опитах се да сваля митологията от висотите й и да я приобщя към народа." Тео Ангелопулос

Двама младежи, водени от патриотизъм се записват в армията и участват в печално известната битка при Галиполи в Турция по време на Първата световна война.

През 48 г. пр.н.е. Цезар преследва Помпей от Фарсала до Египет. Птоломей, върховен владетел, след като сваля от власт по-голямата си сестра Клеопатра, се опитва да спечели благоволението на Цезар, като му представи главата на Помпей, носена от неговите управители Потинос и Ахил. За да си осигури закрилата на Цезар от нейния брат, Клеопатра се скрива в една черга, която Аполодор, нейният слуга, подарява на Цезар. Римлянинът веднага се влюбва безумно в нея. Като осъжда на изгнание Птоломей, той обявява Клеопатра за единствения владетел на Египет и я взема за своя любовница.

Годината е 480-та пр.н.е. Многохилядна армия на персите доближава гръцката граница. Срещу завоевателите се изправя малък отряд воини от Спарта, начело на които е цар Леонид. Царят на персите Ксеркс, предлага на спартанците да се предадат, но героите решават: "Заедно ще победим или заедно ще умрем!" Сражението продължава 4 дни и 4 нощи. Най-добрата гвардия на Ксеркс - "Безсмъртните" е изпратена срещу 300-та спартанци и загива от мечовете им. А изходът от битката е непредсказуем, защото никой не може да предвиди, на какво са способни тези смели мъже, за да защитят родната си земя.

През 1914 г. по време на Първата Световна война, военни части на османската армия, които се сражават близо до град Ван, остават без боеприпаси. Управата на града се събира и след дълги дискусии решава да изпрати 120 момчета на възраст между 12 и 17 години да занесат муниции на сражаващите се. Момчетата, водени от Сюлейман успяват да стигнат до мястото на сражението и да доставят мунициите. На връщане попадат в снежна буря - една част от младежите умират от измръзване в полето, а други по-късно в болницата във Ван. Оцелелите се броят на пръсти.