По време на процес срещу млад мъж обвинен в убийството на своя баща,само един заседател застава на страната на обвиняемия и се опитва да обори присъдата "виновен" ,с която вече са готови неговите колеги от журито.В течение на заседанието той ще се опита да обори техните предубеждения и предразсъдъци.
Младо момиче е открито полумъртво и подложено на невероятни мъчения. След време, вече млада жена тя тръгва да издирва похитителите си, заедно със своя приятелка която също е била жертва на детско насилие.
Когато новият директор на затвора пристига при подчинените си, открива, че цялата институция е корумпирана, от надзирателите до техните началници. След като решава да промени тази порочна схема, директорът си спечелва омразата на цялата система и десетки врагове. Оказва се, че в този цикъл има замесени дори и имена от политическия живот и няма да бъде лесно на един човек да се пребори със системата.
„НИМФОМАНКА” е поетична история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата й годишнина, разказана от гледна точка на главната героиня – Джо. В една студена зимна вечер старият ерген Селигман намира Джо почти в безсъзнание, пребита и захвърлена на улицата. Той я приютява в апартамента си, почиства раните й и се опитва да разбере какво се е случило. Осем глави са посветени на богатата, изпълнена с факти, асоциации и преплитащи се инциденти история на живота й.
Развивайки се в десетилетието между началото на 50-е и средата на 60-е години, филмът разказва за първата любов на младо момиче. В този случай, първата ѝ любов е Бог. Отгледана от нерелигиозна вдовица в провинцията на Тенеси, Катлийн печели стипендия за католическо училище, благодарение на която се увлича в мистерията и романтизма на живот, посветен на преклонение и служба на Бог. Радикалните промени, сполетели организираната християнска вяра, вследствие на Втория ватикански събор, заплашват живота на девиците. Катлийн се бори с проблемите на вярата, сексуалността и променящата се администрация. В прехода си от послушница към чирак, тя се изправя пред суровата, често антихуманна действителност, свързана с живота, посветен на Бог.