Уил Хънтинг е само на 20 години, а животът му е низ от битки, които младежът печели с лекота. Роден да бъде лидер, Уил работи каквото намери, но почти винаги в нарушение на закона. Живее в Бостън, голям университетски град, но никога не е стъпвал в колеж, освен да лъска подовете. Това не му пречи да решава сложни математически уравнения и да комлексира маститите професори. При поредната крамола в бара Уил се сбива с колежани, а това почти със сигурност означава, че ще получи присъда. Единственото му спасение е Шон Макгуайър, странният професор-терапевт, който се възхищава от необикновената дарба на младежа, от неговата неизтощима енергия и воля за живот.

„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010.

Наивната, чувствителна Джелсомина е продадена от майка си за 10 000 лири на Дзампанo - скитащ цирков артист с лош характер, който се изявява по селските мегдани и панаири като огнегълтач. Той прави Джелсомина своя любовница насила, а тя напусто се опитва да избяга от неспирните му грубости. Двамата постъпват в един цирк, където момичето се запознава с Лудия - чудат въжеиграч, кротък и любезен с нея, но при всяка възможност ироничен с Дзампанo. При едно скарване Дзампанo неволно убива Лудия. Трагедията окончателно побърква Джелсомина, която ден и нощ не може да се отърве от спомена за Лудия.

Този изтъкан от противоречия филм разделя публиката на два противоположни лагера: едните го смятат за една от най-силните житейски драми в света на киното, а другите са противници на манипулативното изкривяване на фактите за постигането на желания ефект. И двата лагера обаче - независимо от отношението им към режисьора Паркър и сценариста Стоун - са единодушни, че постигнатият ефект е велик. През 1970 г. американецът Хейъс (в незабравимото изпълнение на покойния Брад Дейвис) е арестуван на истанбулското летище заради опит да изнесе зад граница два килограма хашиш. За притежание на наркотици го осъждат да лежи 4 години в адски турски затвор, но впоследствие присъдата е удължена и до 1975-а, когато все пак успява да избяга, Хейъс е подложен на невъобразима бруталност и мъчения.

Тони е освободен от затвора - отново. Този път умът му е зает с мисълта да промени разбития си живот, но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Генерал Ъруин (Робърт Редфорд) е прочут военен тактик, който е осъден и изпратен в "Замъка" - затвор с максимално строг режим, ръководен от садистичния полковник Уинтър (Джеймс Гандолфини) . Първоначално полковникът се отнася с уважение към някогашния легендарен генерал, но респектът скоро преминава във враждебност, а враждебността ескалира във война. Причината - в един замък не може да има двама крале.

Майк и Скот са две мъжки проститутки в Портланд, Орегон. Живеят на улицата, дрогират се и се продават на мъже и жени. Майк (Ривър Финикс) е тих гейи страда от нарколепсия. Изоставен като дете, той е завладян от идеята да открие майка си. Скот (Киану Рийвс) разбунтувалия се син на изтъкнато семейство, който си е избрал този живот главно за да притеснява баща си. Майк е влюбен в Скот, който не е гей и настоява, че живее на улицата само временно. Заедно, двамата се заемат да открият майката на Майк...

Да ти "изсмучат" душата, както само майките могат - това се случва на героинята. Младата Астрид има лошия късмет да се роди дъщеря на жена, която се смята за безгрешна. Майката Индгрид (Мишел Пфайфър) е егоистична, егоцентрична и всички останали "его"-определения, за които се сещате. Освен, че се изживява като жертва, която трябва да наказва мъжете, Ингрид е и самовлюбен творец. Изобщо кошмарна комбинация. А за капак на всичко, един ден убива любовника си и отива в затвора, което обрича Астрид на безкрайно пътешествие между интерната и домовете на различни приемни родители.

Отритнат от всички Джони поема по пътя на престъпленията. Веднъж затвор, втори път затвор - надежда няма, само болката става все по-силна. Докато един ден съдбата, приела образа на пластичен хирург и монахиня, най-сетне му се усмихва. По специална програма за помощ той получава ново, привлекателно лице, нова самоличност, свобода, работа. И нещо, за което доскоро дори не си е мечтал - любов.