Изпратен в печален задгробен живот с неусмихващи се изгубени души и меланхолични скитници, след като се самоубива в света на смъртните, младеж с разбито сърце тръгва да търси момичето, подтикнало го към последния му акт на самоунищожение, когато научава, че и то се е самоубило. За това разказва филмът на режисьора Горан Дукич по мрачно комичната повест на Етгар Керет "Щастливите лагерници на Кнелер" (издадена на български в сборника "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог"). Симпатичният въпреки склонността си към депресия младеж Зия (Патрик Фюджит) прерязва вените си само за да разбере, че болката от живота не свършва с настъпването на смъртта. Попаднал в мрачен метафизичен свят, населен изцяло със самоубийци, лутащи се в търсене на радостите, убягнали им във физическия свят, Зия научава, че любимата му е сред наскоро пристигналите в печалната страна на мъртвите.

Двойка заминава на почивка, с надеждата да оправят взаимоотношенията си, но всъщност всеки един от тях има намерение да убие другия. Преди да успеят да изпълнят плановете си, пристигат неочаквани посетители и те са изправени пред по-голяма опасност.

Филмът разказва за отношенията между двама братя, баща им, който се опитва да се свърже с тях и млада жена, която застава между тримата. Кейлъб Синклер (Адам Скот) неохотно взима брат си Питър (Алекс Фрост) и води него и новата му приятелка Ема (Британи Сноу) у дома за ваканцията по случай Деня на благодарността. Кейлъб, който наскоро е скъсал с дългогодишната си приятелка и е предпазлив по отношение на връзките, предупреждава Питър, че Ема в края на краищата ще го нарани. Той не може да преодолее собствените си чувства към нея, които нарастват, по време на опознаването им. Пред него стои тежък избор, той трябва да реши дали да се отдаде на привличането или да се отдръпне и да запази първата любов на своя брат.