Есента на 1944 г. Ямил е малко момченце, откакто помни винаги е било война, но Ямил с нетърпение чака тя да свърши, за да си дойде най-после неговия баща, който никога не е виждал, а познава само от снимки и писма. Всеки ден момченцето среща пощаджийката на селото с надеждата да му донесе писмо от татко му. Един ден майката на Ямил получава писмо от мъжа си. Тя заминава за далечен град и довежда със себе си малко мълчаливо момиченце Оксана като предава заповедта на бащата - Ямил да я приеме и да се грижи за нея като негова родна сестричка, докато войната свърши и той се завърне!

Сенките на забравените прадеди може да се оприличи на изригване, на взрив от цветове и звуци, откриващ за киното бездна от нови смисли, значения и звучене. Филмът ни въвежда в бита на украинските планинци - гуцулите. През вековете страната им е била под властта на най-различни държави. Но този малък, горд народ е успял да запази идентичността си. Историята е разказана от М. Коцюбински. Филмът е верен на първоизточника. Поетическият рефрен на произведението са трима пастири, които се появяват в преломни моменти. Филмът е родствен с музиката и поезията. Параджанов си е все един и същ. Глупаво е да се преразказват филмите му.