Няколко френски офицери са изпратени в концентрационен лагер по време на Втората световна война. Макар и от една националност, различията между тях са твърде големи. Лейтенант Марешал е от бедните предградия на Париж, а капитан Дьо Боелдьо е от знатен благороднически род. Въпреки, че са врагове, Дьо Боелдьо се сближава с коменданта на лагера Фон Рауфенщайн, с когото споделят много общи интереси. Близостта между тях няма да устои на суровата реалност и Льо Боелдьо остава верен на своите сънародници, макар и с цената на саможертва.

Те бяха 5 ученика с нищо общо помежду си, които щяха да прекарат една събота заедно, търпейки наказание в училищната библиотека. В 7 часа нямаха какво да си кажат, но в 16 часа бяха изляли душите си един на друг и бяха станали най-добри приятели. За другите те бяха просто Здравенякът, Умникът, Престъпникът, Принцесата и Лудата, но помежду си винаги щяха да си останат Клуб Закуска.

Дейстието се развива през лятото на 1984 г. - управлява Маргарет Тачър, а Националният съюз на миньорите стачкува. По време на гей парада в Лондон групичка от активисти с хомосексуална ориентация решават да съберат пари, за да подпомогнат семействата на стачкуващите миньори. Да, обаче има един проблем - съюзът на миньорите се притеснява да приеме помощта им. Активистите не се отказват и решават да игнорират Съюза и да се обърнат директно към миньорите. Избират миньорско градче в Уелс и приготвят малък бус, с който лично да предадат дарението си. Така започва необикновената история за две на пръв поглед доста далечни общности, които осъществяват неочаквано и безспорно успешно партньорство.

Румъния, последните дни на комунизма. Отилия и Габита са студентки: те делят стая в апартамент в Букурещ. Габита е бременна. Момичетата си уреждат среща с г-н Бебе в евтин хотел. Той ще извърши нелегалния аборт на Габита. Но г-н Бебе отказва парите им и настоява да му се плати по друг начин.

"Трупата" е филм с епични мащаби. Действието се развива в периода 1939-1952 г. и е разгледано като поредица от индивидуални, често пъти необясними събития или драматични сцени, коментирани от монолози, написани по стените лозунги или от песни. Филмът разкрива бурната история на периода чрез пътуваща актьорска трупа, прекарала тези 14 години в скитане из провинции, градове и села, представяща във все по-мизерна среда пасторалната мелодрама от XIX в. "Пастирката Голфо" от Персиадис. "Гръцкият народ е израснал, галейки мъртви камъни. Опитах се да сваля митологията от висотите й и да я приобщя към народа." Тео Ангелопулос

Патрик Бейтман, син на богат финансист от Уол Стрийт, се е отдал на печелене на пари във фирмата на баща си. Бейтман е типично юпи - обсебен от успеха, модата и кариерата. Той е сериен убиец, който изтребва, насилва и осакатява както непознати, така и свои познайници без видимо предизвикателство и причина.

Сламените кучета са били използвани в китайските религиозни церемонии вместо истински кучета при жертвоприношения. Ако филмът в някои неща не успява, то успява да изследва произхода на уестърна и да изясни политическите мотиви в него. Английското село във филма повече прилича на градче от Запада - то е подтискащо. Пекинпа майсторски обрисува едно общество, разкъсвано от насилието. Той кара публиката да усети противопоставянето на съвременните и примитивните стойности и отношения. Във всичко се откриват едновременно две страни - привидно безобидната и насилствената.

Номинираният за "Оскар" режисьор Джордж Милър стои зад тази завладяваща и разтърсваща драма, базирана на действителен случай. В центъра й стои семейство, което разбира, че 5-годишният им син умира от нелечимо и мистериозно мозъчно заболяване. Номинираният за "Оскар" Ник Нолти и носителката на престижната награда на Академията Сюзън Сарандън играят ролите на родителите, които пренебрегват лекарите и сами се захващат да изследват болестта, за да открият лек срещу нея. Със своята отдаденост и обич, те преобръщат света на медицината, за да спасят детето си. В тази затрогваща история за семейството, упоритостта и надеждата участва и номинираната за "Оскар" Лора Лини.

След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога. В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.

Американката Кейт открива, че Париж наистина е градът на любовта, макар и не по начина, по който е очаквала. Кейт изпитва отчаян страх от летене и отказва да придружи в Париж годеника си Чарли. Той й се обажда с изненадващото признание, че се е влюбил във французойка, и че разваля годежа им. Кейт преборва страха си и се качва на самолета, решена да си го върне. Неин спътник е Люк Тесие, крадец, който напъхва в багажа й скъпо бижу, за да го прекара през митницата. Това го кара да бъде непрекъснато по петите й и неочаквано за себе си, той се влюбва в нея. Оказва се, че любовта е подготвила изненада и за двамата. Кейт попада на място, в което всичко може да се случи с мъж, който ще направи всичко възможно то да се случи…