Париж през 1828 по време на крал Луи-Филип. Булевард дю Темпл, преименуван на Булевард на Престъпленията е привлекателно място за фокусници и улични артисти. Там Гаранс се запознава с Фредерик Льометр, обучаващ се актьор и мима Батист Дюбаро. Между тях успоредно с първите им стъпки в театъра и успехите им се разиграва любовен триъгълник.

Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.

Париж, началото на века. Жюл и Жим са неразделни приятели. Жюл, обичайно стеснителен пред жените, е лудо влюбен в Катрин, и решава да се ожени за нея. Той решава да я представи на своя приятел и моли Жим да не прибавя Катрин към своите любовни завоевания. След войната Жим гостува на двамата съпрузи и на тяхната дъщеря. В семейството се е настанило неразбирателството и Жюл се страхува, че Катрин ще го напусне отново. Катрин и Жим си признават тяхната дълго потискана любов...

Повече от всичко, 13-годишния Джош мечтае да порасне и да бъде приеман насериозно като възрастен. Това е и нещото което той си пожелава пред странна машина за предсказване на бъдещето, намираща се на кея на Ню Джързи. На следващата сутрин Джош се събужда и с изненада открива, че вече притежава тялото на пораснал мъж. Въпреки различната си визия, по душа и емоции той е все още 13-годишно дете и единствената идея която му хрумва е да се скрие от всички в Ню Йорк Сити докато реши какъв да бъде следващия му ход.

Пол е 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент. Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.

Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.

Монмартр, Кейовете на Сена, Маре,Тюйлери, Далеч от 16-ти район, Порт дьо Шоази, Бастилията, Площада на победите, Айфеловата кула, Паркът Монсо, Квартала на червените деца, Площада на празниците, Пигал, Квартала на Мадлената, Пер-Лашез, Фобур Сен-Дени, Латинският квартал, 14-ти район... През 1964 г., когато Френската Нова Вълна бе в апогея на своето влияние, шестива от най-известните режисьори създадоха филм за Париж. Париж, видян от...включваше новели на Жан-Люк Годар, Клод Шаброл и Ерик Ромер. Епизодите носеха духа на времето си: невинни черно-бели винетки на град, който впоследствие претърпя много промени. Сега 21 кинематографисти са поканени да се върнат по известните улици в Града на светлината, за да нарисуват своите портрети. Париж сега принадлежи на света и екипът е космополитен като самия град.

Филмът е завладяваща история на Фернандо, красив младеж, дезертьор по време на Гражданската война в Испания, който се сприятелява със свободомислещ художник. Когато четирите красиви дъщери на художника се завръщат в дома си, Фернандо се изправя пред романтична дилема - в коя от тях да се влюби?

Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.