През 1919, Матилд е на 19 години. Две години по-рано, годеникът й Манек е заминал на фронта. Като милиони други, той загива на бойното поле. Пише го черно на бяло на официалното известие. Но Матилд отказва да повярва. Ако Манек е мъртъв, тя щеше да знае. Тя се доверява на интуицията си като на последната надежда, която я свързва с любимия й. Бивш сержант напразно я убеждава, че Манек е загинал, заедно с още четирима войници, в ничията земя, разделяща армиите на Франция и Германия. Пътят на Матилд е изпълнен с препятствия, но тя не се плаши. Всичко е възможно за някой, който е решил да промени съдбата...
“Играчка-плачка” предлага рядко срещано и ценно киноизживяване. Филмът е неподлежащ на класификация оригинал, който ви изненадва, интригува, обърква и възхищава със своята свежест, хумор и откровеност от началото до края. Започва като психологически трилър, когато членът на ИРА Фъргюс отвлича британския войник Джоди и чака вестта, от която зависи дали да екзекутира жертвата си, или да я освободи. Докато нощта се точи, между двамата мъже се поражда странно приятелство. По-късно филмът сменя тона си и се превръща в нещо като романтична комедия, защото Фъргюс неочаквано се влюбва в приятелката на войника – Дил, и открива повече за себе си и за човешката същност като цяло, отколкото си е представял, че е възможно. Също като “Извънземното” на Спилбърг, “Играчка-плачка” е трябвало да бъде “малкият, личен филм” на
Саманта Бейкър е обикновено момиче от предградията, което с изненада открива, че всички от семейството й са забравили за 16-тия й рожден ден. Сватбата на сестра й е само след един ден и цялата къща се запълва от роднини и приятели, които обръщат внимание единствено на булката.
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.
Джейни Бригс е вдъхновена художничка, която е взета на подбив от съучениците си заради това че носи очила, конска опашка и шарен гащеризон. Джейк Уайлър е футболната звезда на училището, който без мното да му мисли се хваща на бас, че ще превърне Джейни в кралица на випуска