Имало едно време в едно затънтено блато един обикновен Огър на име Шрек, чието скъпоценно усамотение неочаквано бива нарушено от нашествието на досадни приказни герои, прогонени от царството си от злия лорд Фаркуад. С твърдото намерение да спаси дома им – и най-вече своя, Шрек сключва сделка с Фаркуад и тръгва да спасява красивата принцеса Фиона, бъдеща булка на злодея.
Годината е 1925-а. Една зловеща катастрофа оставя Фрида с потрошено тяло и я лишава от възможността да има деца. След месеци на терапия и болезнено възстановяване, по време на което тя излива чувствата си върху платното, Фрида се изправя на крака и посещава вече признатия художник Диего Ривера за професионално мнение. Диего е запленен както от творбите й, така и от нейната стремителност и магнетизъм. Тази среща се оказва повратна точка в съдбата на двамата.
Филм за домашното насилие, който търси отговор на въпроса защо жената-жертва остава средно 10 години с агресивния си съпруг. История за едно семейство, в което нищо не е каквото трябва да бъде: домът е ад, любовта – болка, а закрилата поражда ужас. Режисьорката Исиар Болайн прави Вземи очите ми, за да потърси отговор на въпроса защо жената, подложена на домашно насилие, остава средно десет години с агресивния си съпруг. Защо някои дори настояват, че още са влюбени в този човек? Финансовата зависимост й се струва недостатъчно обяснение на факта, че всяка четвърта жена в "развитите страни" в някакъв момент от живота си преживява такава връзка.
Фламандецът Боб и валонецът Марсел се срещат в усамотените гори и пустите полета на Валония, във френскоговорящата част на Белгия. В началото всичко е мрачно, празно и сиво - точно както мъжете се чувстват. И двамата са станали свидетели как животът им се разпада и са заедно, за да споделят мъката и пропитите с алкохол нощи. Боб е загубил приятелката си и пие ром като вода. Марсел е измъчен, в процес на развод е и дави мъката си в литри бира. Но поне не са сами. Въпреки че заедно успяват да внесат малко чувство за хумор в мрачния си живот, в крайна сметка разговорът винаги стига до споразумението им за самоубийство. Тази изключителна история се състои от трогателни и тъжни, смешни и много болезнени моменти в провинциална Белгия, която, изглежда - подобно на двамата главни герои, - също запада.
На три двойки във Виена им се раждат деца почти по едно и също време. Всички са трийсетгодишни, успели, готини, живеят в модерен квартал и са едновременно идеалисти и материалисти – гледат домати на балкона, пият кафе, печено в града, и скъпи коктейли, никога не биха купили електронно устройство без логото на „Епъл“... Освен това са абсолютно сигурни, че можеш да имаш деца, без да станеш буржоа. Но реалността казва друго. Между кариерата и детската градина, „Епъл“ и алтернативните начини на живот, тази сатира играе умело с хипстър клишета и безмилостно показва пропастта между старата самопреценка и новата буржоазия.
Марселин е актриса, около 40-годишна, неомъжена и без деца. Започва репетиции за пиесата на Тургенев "Месец на село". Денис, режисьорът, й се възхищава силно и й обещава, че ще я напpaви щастлива на сцената - тя ще сияе. Но нещата не се paзвиват по план. Денис представя Марселин на асистентката си, Натали. Двете жени са били заедно в театpaлното училище преди двадесет години. Натали й казва, че е трябвало да предаде актьорството и че има съпруг и деца. Maрселин и Натали се оглеждат една друга като в огледало, всяка вижда в другата живота, който не е имала, мечтите, от които не се е отказала. Срещата им е първата от серия трусове, които ще преобърнат живота на Maрселин с главата надолу.