Карлито Бриганте току що е излязъл от затвора, излежал е само 5 от 30 си години присъда, благодарение на своя приятел и адвокат Дейвид Клайнфелд. Карлито не иска отново да влиза в мръсния бизнес.

Смъртно болен възрастен мъж си дава сметка за жертвите, които е правила цял живот внезапно починалата му съпруга и решава да сбъдне непостигнатата й мечта, посещавайки Япония за Празника на цъфналите вишни.

Франк е наркодилър на дребно, докато не прави огромна сделка с дрога, която не успява да плати и е арестуван от полицията. Той успява да изхвърли дрогата в близкото езеро, но задлъжнява на доставчиците с много пари (не е хубаво човек да дължи пари). Сега ние следваме Франк в стремежа му да събере пари в подземния свят на Копенхаген.

Ник Келер не се задържа задълго на нито една работа и неговото семейство, особено вторият му баща Хайнрих и брат му Виктор го смятат за завършен неудачник. Единствено майка му продължава да вярва в него. Работейки като чистач в психиатрична клиника, Ник спасява от самоубийство едно момиче на име Лайла и това води до непредвидими последствия. Лайла тайно проследява своя спасител и една вечер съвсем неочаквано се появява на вратата на дома му боса. Всичките му опити да се отърве от нея търпят неуспех.

След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога. В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.