Умберто Д. (1952) е дело на Виторио де Сика - един от най-големите италиански актьори и режисьори, изградил над 50-годишна филмова кариера. Де Сика е деен участник във формирането и реализирането на Неореализма в италианското кино. Красноречив пример са филмите му, а киноманите у нас ще могат да гледат "Умберто Д.". Сценарият разказва за Умберто Доменико Ферари - пенсиониран държавен служител, който е в постоянно противоречие с хазяйката си и в безкрайно безпаричие. Единствените му приятели са бременната му прислужница и кучето му Флик. Доказателства, че "Умберто Д." е наистина впечатляващ филм са номинацията за "Оскар" за сценария на Чезаре Дзаватини и номинацията за Голямата награда на фестивала в Кан.
История за живота на едно момиче, за това, което Бог се опитва да каже на хората и за различните начини, по които те разбират посланията му. Филмът представя Сели, младо чернокожо момиче, от началото на 1900 година. Тя е 14-годишна и бременна от своя баща. Оттук започва историята на нейния изкупителен и тежък живот през следващите 30 години. Известният режисьор Стивън Спийлбърг притежава достатъчно талант да използва метода на Дейвид У. Грифит, за да екранизира историята от прочутия роман на Алис Уокър с всички експресивни възможности на визията в една мелодрама. Тактиката му прави филма много дискутиран, но го превръща в хит. Може да се спори за правилността на решението му, но поразителната плавност на изображението е неопровержима и достатъчна, за да спечели адмирациите. Нетипичното за актьорското амплоа на Упи Голдбърг сдържано изпълнение в този филмов дебют й донася първата награда "Златен глобус".
Някъде във вселената има нещо по-властно от човека. Въпрос на време е, астронавт да прелети през вековете и да намери какво е то. Той ще открие най-ужасяващото от всички, на планетата, където маймуните са господарите, а хората зверовете...
Всяко едно убийство на известна личност ражда различни версии за конспирации. Изключение не прави и това на президента Джон Ф. Кенеди. Десетки са теориите за случилото се на 22 ноември 1963 г. Областният прокурор на Ню Орлиънс, Джим Гарисън започва собствено разследване по случая, но настойчивостта и арогантността, с които действа, не се нравят на всеки и това поставя живота му и този на семейството му в опасност. Той обаче не се спира пред нищо и скоро открива следа, която води към войната във Виетнам...
Играейки с кучето си в парка, Бари среща четири малки момчета и овдовялата им майка - изключително семейство, което се разпада с всеки изминал ден. Скоро целият град обсъжда връзката им и бракът на Бари започва да се пропуква.
Сюжетната линия се разгръща в далечна и непозната земя, не много отдавна, и проследява приключенията на две малки тигърчета – близнаци, родени сред руините на храм в екзотична джунгла; едното - плахо и кротко, другото - смело и с буен нрав. Но...в един фатален ден, съдбата разделя двете близначета.
След смъртта на майка си, 8-годишно момче обявява в радиошоу, че търси жена за баща си; обаждането му заинтригува самотна журналистка.
Обикновената сервитьорка Слим изживява промяната на живота си, когато се омъжва за богатия предприемач Мич.
След “Малката Одеса” и “The Yards” режисьорът Джеймс Грей за трети път се взира по шекспировски в света на тъмните сделки, като събира в едно руската мафия в САЩ и тежестта на неблагодарната полицейска работа. “Господари на нощта” е кръстоска между “черен” и полицейски филм, а заглавието идва от мотото, което всеки служител на нюйоркската полиция носи на емблемата на униформата си в края на 80-те години на ХХ век – в знак на решимостта да “отвоюват” нощта от търговците на дрога. В историите на Джеймс Грей кръвта винаги ни “застига”. Не тази, която се пролива по улиците на съмнителните квартали (макар че и тя е в изобилие), а онази която тече във вените на персонажите и ги свързва в неразрушима семейна връзка. В “Господари на нощта” историята се поделя между двама братя и техния баща.
Каква по-благодатна история от тази на вълната емигранти, напуснали Стария свят, за да отидат в Новия в края на ХІХ в.? Разказите за перипетиите на този могъщ поток от хора непременно включват надеждите им за по-добро бъдеще, готовността им да поемат огромни рискове без гаранция за успех, шанса да се отърсят от оковите на миналото и да се изградят като нови личности на новото място. Действието се развива през 1913 г. Филмът започва в обрулената провинция Сицилия, където отрудените селяни от поколения насам с мъка изкарват прехраната си все от едни и същи парчета земя. Един ден монотонността на техния бит е нарушена от пристигането на непознат. Пришълецът идва от Америка и разправя чудни истории за охолен и блажен живот, за картофи, големи като вагоните на влака, моркови, дълги като лодки, и дървета, от клоните на които валят жълтици. Неговата задача, твърди той, е да придружи семействата на мъжете, които вече са емигрирали и щастливо работят отвъд океана, в Америка.
Алекс Уитман е сериозен бизнесмен от Манхатън. Исабел Фуентес е пламенна мексиканка, живееща в САЩ, която вярва в силата на съдбата. Нито той, нито тя някога са мислели докъде биха могли да стигнат след една единствена страстна нощ, но прищявките на случайността кроят друго. Когато се срещат след три месеца, тя е бременна и двамата решават да се оженят.
На 23 януари 2002 г. светът на Мариан Пърл се променя завинаги. съпругът й Даниъл, репортер от "Уолстрийт Джърнъл", прави журналистическо разследване за атентатора Ричард рейд, което отвежда двамата в Карачи, Пакистан. Там той си урежда среща с посредник, обещал да го свърже със загадъчен източник на информация. Потегляйки за срещата, Дани казва на Мариан, че може да закъснее за вечеря. Така и не се завръща.
Какво му е на боровинковия пай? "Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска." Този мини-диалог сякаш противоречи на клишето "за всеки влак си има пътници". Някои ще усетят в думите отчаяние, други реализъм.. Дали за всичко си има причина, или за пореден път имаме нужда от рационални доказателства. Като се замислим, твърдението е разумно и може да се приложи не само към пайове, но и към лампи, ламинирани паркети, лакомства и взаимоотношения разбира се. В такива боровинкови мисли ни хвърля Уон Каруай - режисьорът, чийто почитатели следят всяко негово ново заглавие.