Малко турско село недалеч от Егейско море. Тук отглеждането на тютюн е основен поминък за населението. Основните ценности за хората от този регион не са парите, а водата и жените. Водата тук се нарича кръвта на земята, защото следката вода е в недоимък, а жените са много по-малко от мъжете. В едно такова общество през едно много сухо лято се случва тази трагична история за двама братя. По-големият от тях, Осман, открива сладководен източник в своя земя. Постепенно той го разработва и оставя водата да тече надолу към останалата част на селото, помагайки по този начин на съседите си. Всичко е добре, докато един ден не му хрумва идеята да прекъсне водоснабдяването за другите хора и да започне да събира водата в собствено изграден резервоар, като по този начин отнема надеждата на съседите си за по-добър живот.

Латиф е 17-годишно момче, което работи на строителен обект, ръководен от бригадира Мемар. Работата на Латиф е да приготвя чай и храна за работниците, с които е в непрекъснат конфликт. Един ден Наджаф пада от строежа и чупи крака си. На негово място идва да работи синът му Рахмат. Бригадирът Мемар забелязва, че работата е доста тежка за момчето и решава да размени неговите задължения с тези на Латиф. Това вбесява Латиф и той започва да преследва Рахмат. Новото момче крие тайна, която не трябва да бъде разкрита.

Във филма се сблъскват секс, самоубийство, романтични раздели и хард рок.

Забавната история на едно турско семейство, живеещо в Германия, начело на което стои най-възрастният член на фамилията - дядото. Изглежда, че всеки един от огромната фамилия има свое мнение относно немско-турското си възпитание и собствена степен на асимилация - така че когато по време на вечеря дядото заявява, че е закупил къща в Турция и би искал всички семейно да я посетят, той среща сериозен отпор.

Биографичен филм за великия персийски поет Джеляледин Руми. Името му най-често се свързва със суфистката религиозна група на дервишите "Мевлеви". Членовете на групата се въртят около собствената си ос в продължение на часове. Дясната им ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Всевишния, а лявата им ръка сочи надолу, с нея раздават приетото с дясната ръка на земните обитатели. Режисьорът Кюршат Къзбаз води зрителите дълбоко из тайнствата на дервишите. "Историята на любовта трябва да чуеш от самата любов." Джеляледин Руми - "Мевляна".