История за брилянтно лосанджелиско ченге, което тръгвайки по следите на въоръжен обир, открива банда, ръководена от също толкова брилянтен крадец.
Насочвайки изключителния й талант, гласът му я вика от мрачните кътчета на Операта, където невинната хористка Кристин Дайе (Ейми Росъм) е намерила дома си. Само учителката по балет Мадам Жири (Миранда Ричардсън) знае, че загадъчният "Ангел на Музиката", за когото говори Кристин, всъщност е Фантомът (Джерард Бътлър), един обезобразен музикален гений, който върлува из катакомбите на сградата, всявайки ужас сред групата артисти, които живеят и работят в нея.
Борейки се да намери мястото си в Оксфордския университет, студентът Оливър Куик е въвлечен в света на очарователния и аристократичен Феликс Катън, който го кани в Солтбърн, обширното имение на ексцентричното си семейство, за едно незабравимо лято.
Том (Кевин Бейкън) е обикновен човек, женен, с малко момче, а съпругата му е бременна. По време на парти снаха му решава да го хипнотизира и той изпада в дълбок транс. Преди да го събуди тя му внушава да остави съзнанието си отворено. Същата нощ той вижда призрака на млада жена. Синът му също получава видения, но ги приема спокойно за разлика от баща си, който е объркан и разгневен. С времето историята на младата жена започва да се оформя и Том се впуска в търсене на трупа й, което поставя него и жена му в голяма опасност.
Това което казва филмът може да е истина, може да не е, но със сигурност е полезно да се замисли човек върху него. Наблюдавайки степента на деградация на обществото, изглежда вече сме стигнали и минали всички крайности (порти). Вече сме пред последната врата към подземния свят. Този филм е смел, изтънчен и проницателен, което автоматично го застрашава от опасността да не бъде разбран, както и стана когато излезе по белия свят. Деветата порта приема формата на сатанински мистичен трилър, в който Джони Деп обикаля света за да разгадае тайната на една книга, която уж била писана от Сатаната. Само че приликите с Индиана Джоунс свършват дотук. Докато мистерията наистина се развива ритмично, това е само повърхностното ниво на филма и само по себе си е увлекателно, но не е нещо особено. Истинското дяволито значение на филма е като сатира на моралното пропадане на обществото.
В резултат на автомобилна катастрофа с д-р Ремингтън, продуцентът на документални филми Дж. Дж. Балард и жена му Катрин се впускат в изучаването на странните взаимоотношения между колата, секса и смъртта. Едно пътуване, чийто свидетел е Вон - медицински фотограф, пристрастен към знаменити катастрофи...
След като е напуснала манипулативния си съпруг, Глория живее сама с дъщеря си. Един ден тя отговаря на лична обява в интернет и така се запознава с Мишел. Между тях прехвърчат искри и Глория усеща, че е готова на всичко, за да запази тази невероятна любов. Но Мишел е свикнал да живее, мамейки жените, които среща, чрез обявите си, и скоро това се превръща в проблем със смъртоносни последици. Провокативният и оригинален белгийски режисьор Фабрис дьо Велц отново се гмурка дълбоко в човешката душа в търсене не само на любовта, но и на неудържимата страст и патологичното желание за контрол и притежание.
В опит да предотврати обир в супермаркет, полицай Мегън Търнър стреля по въоръженият престъпник и го убива, но оръжието на нападателя мистериозно изчезва от местопрестъплението. Заради това тя е отстранена от служба. Докато тя се опитва да докаже своята невинност, в градът се случват поредица от убийства, но най-лошото е че намерените гилзи на местопрестъпленията носят нейното име.
Той е търговец на оръжие и наркотици, но когато прекалява с грубото отношение към приятелката си, тя се обръща срещу него и се заема да съблазни приятелите му, за да го натопят в убийство.