Оскар Шиндлер е голям немски бизнесмен, който отваря фабрика в Полша през Втората Световна Война. Ставайки свидетел на зверствата от страна на нацистите върху еврейското население обаче, той става изключително човечен и превръща фабриката си в лагер на спасението за евреите. Филма е базиран на истинската история на Оскар Шиндлер, който успява да спаси близо 1100 евреи от обгазяване в лагерите в Аушвиц. Филмът разказва за духовното му издигане от паразит в обществото до безименен герой на цялото човечество.
Историята на италианец от еврейски произход по време на Втората световна война, който трябва да използва своя хумор и въображение, за да помогне на малкия си син да оцелее в немския концентрационен лагер.
Владислав Шпилман е пианист във Варшавското радио. Когато нацистите окупират Полша, той става свидетел на създаването на еврейското гето и на депортирането на семейството си. Благодарение на своя късмет успява да се измъкне, известно време остава затворен, после се свързва със съпротивата и се крие, за да оцелее.
Главният герой - евреин бръснар - се сражава в редовете на своята държава Томания през първата световна война. По време на едно от тях той спасява летеца Шулц, но след разбиването на самолета си загубва паметта за години напред. Минават време, войната е свършила отдавна, а в Томания е дошъл на власт тиранът Хинкел, който яростно ненавижда евреите и страшно прилича на еврейския бръснар. Хинкел жадува за световно господство, а в това време, излезлият от болница бръснар, иска да поднови някак си предишния си спокоен живот. Но него го очакват невероятно приключения...
В началото 400-те удара" трябваше да бъде късометражен филм или първата сцена от филм, който желаех да посветя на детството. Заглавието, предвидено за тази сцена, беше "Бягството на Антоан". Идеята, която ни вдъхновяваше по време на работата, бе да обрисуваме младостта - не с обичайната разнежена носталгия, а напротив: като "лош период", който трябва да бъде изживян. Бях пуснал обява във в. "France-soir", за да намеря 13-годишно момче. Целта ми бе да открия по-скоро морална, отколкото физическа прилика с детето, което ми се струваше, че съм бил." Фр. Трюфо
Няколко френски офицери са изпратени в концентрационен лагер по време на Втората световна война. Макар и от една националност, различията между тях са твърде големи. Лейтенант Марешал е от бедните предградия на Париж, а капитан Дьо Боелдьо е от знатен благороднически род. Въпреки, че са врагове, Дьо Боелдьо се сближава с коменданта на лагера Фон Рауфенщайн, с когото споделят много общи интереси. Близостта между тях няма да устои на суровата реалност и Льо Боелдьо остава верен на своите сънародници, макар и с цената на саможертва.
История за млада жена обречена на смъртта, безпомощно красива и слаба... Клео се бори със своята вродена суетност и новия страх, който разголва пред нея един тревожен свят. Тя е играчка на впечатленията, които я заливат като вълни.
Наблюдаваме танц на трупата на "Пина Бауш". В залата седят двама мъже: единият плаче, другият гледа. С тази симетрия, в началото абсурдна, но по-късно логична, започва филмът. От няколко месеца младият санитар Бениньо се грижи за танцьорката Алисия, изпаднала в кома след злополука. В същата клиника вижда мъжа, който е бил в театралната зала с него. Марко е писател и приятел на тореадора Лидия, която също е в кома след инцидент на арената. И двамата чакат любимите им да дойдат в съзнание - единият тайно обича момиче, което при нормални обстоятелства ще бъде недостъпно за него, а другият не трябва да скрива любовта си, но усеща, че я е загубил завинаги. Единият вярва и се надява, другият се съмнява.
Филмът-емблема на френската "нова вълна". Анархизмът на Мишел Поакар, героят на Белмондо, е протест срещу света, който е побрал в себе си безизходицата. Това е един протест без цел и перспектива, породен от някаква вътрешна необходимост една забравена и ненужна чистота, която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм.
Стивънс е перфектният английски иконом: идеал, издигнат от него до фанатични висоти. Той предано служи на своя господар - Лорд Дарлингтън, величествено изигран от Джеймс Фокс. Дарлингтън, като повечето британски аристократи от 30-те години на нашия век, е подлъган от нацистите в опитите си да посредничи между тях и британското правителство. Томпсън играе домоуправителката на имението, г-ца Кентън - одухотворена, волева жена, която следи с нарастващ ужас всичко, което се случва пред очите й.
Играейки с кучето си в парка, Бари среща четири малки момчета и овдовялата им майка - изключително семейство, което се разпада с всеки изминал ден. Скоро целият град обсъжда връзката им и бракът на Бари започва да се пропуква.
Животът на Ерик Лансхоф и петима от най-близките му приятели поема по различни пътища, когато германската армия нахлува в Нидерландия през 1940 г.: борба и съпротива, страх и примирение, сътрудничество и държавна измяна.
Група млади хора споделят странен интерес... идиотщина. Използвайки голяма къща като база, те прекарват всичкото си свободно време заедно, изследвайки тайните и недооценени качества на идиотията. Практикуват я! Награди и номинации Кан'98 - Номинация за "Златна палма" Европейски филмови награди'98 - Номинация за най-добър сценарий Лондон'98 - Наградата на ФИПРЕССИ Роберт'99 - Най-добра актриса (Бодил Йоргенсен) Валядолид'98 - Номинация за "Златен клас"
След първия си опит за музикален филм - "Дон Жуан", братя Уорнър ангажират един много прочут певец от мюзикхол, Ал Джолсън за музикален филм, в който диалогът е примесен с най-различни певчевски номера. Режисурата на филма поверяват на неизвестния Алън Кросланд. Сценарият, който смътно напомня немия филм "Барух" от Дюпон, описва възхода към слава на един беден певец евреин. Сценарият е удобен повод да се изпълни филмът с популярни песни и арии. Мигът, в който актьорът произнася първата си реплика: "Hallо, Mam" предрешава успеха на филма. Така с премиерата на "Джаз певецът" се отбелязва навлизането на киното в една нова ера от неговото развитие.