Малкият човек се опитва да събере пари за операция, която да върне зрението на сляпа цветарка. За целта той се превъплъщава в уличен метач, боксьор, богаташ-позьор и спасител на милионер, решил да се самоубие.

Симпатичен прожекционист решава да учи за детектив. Влюбен е в красива млада дама /Катрин Магуайър, една от любимите партньорки на Кийтън/. Когато решава да й поиска ръката, неговият съперник го обвинява, че е откраднал часовника на бащата на момичето / в ролята бащата на Бъстър Кийтън - Джо/. Огорчен от случилото се, младежът се връща в прожекционната кабина и пуска любимите си детективски филми, представяйки си, че е главният герой. След известно време дамата разбира какво се е случило и споделя с баща си кой е истинският крадец.

Неустоимият Малък човек търси богатство в Юкон в тази вечна класика, представена в по-късната озвучена версия на Чаплин. Позволете на Малкия човек да превърне трудните времена в забавление, когато той устройва пир с варена обувка за Деня на благодарността, плъзга се из люлееща се на скала къща, измисля необикновен танц с хлебчета, изправя се срещу всякакви опасности със смелост и твърдост.

Две големи любови има в живота на машиниста Джони Грей - неговия влак "Генералът" и приятелката му, Анабел Лий. Когато започва Гражданската война в Щатите, Джони не успява да постъпи в армията - инженерните му позна- ния са по-ценни за цивилното общество на Юга, но никой не му казва това, а приятелката му го смята за страхливец. И отказва да се среща с него, ако не облече военната униформа. По време на едно пътуване, "Генералът" и пътниците му са пленени от противниците. Анабел също е във влака. Джони се впуска да ги преследва с друг локомотив и се врязва дълбоко в чуждата територия. Попаднал в къщата, използвана от противника за базов лагер, Джони научава подробности за следващия план срещу Конфедерацията на Юга. Неволно превърнал се в шпионин, той си връща обратно влака и спасява любимата, но трябва да избяга от преследващите го противници и да обърне ако може - хода на войната. "Моят вид хумор е каменното лице.

Това е историята на две човешки същества. Тази песен за мъжа и жената е отникъде и отвсякъде, и може да се случи където и да е и в която и да е епоха. Навсякъде, където слънцето изгрява и залязва, животът винаги е еднакъв, ту горчив, ту сладък, със своя смях и сълзи, със своите грешки и прошки. Фридрих Вилхелм Мурнау

Една трагедия на екрана - не филмова мелодрама с нещастен край, а истинска човешка трагедия - ето какво мистър Грифит е имал смелостта и способността да създаде. Много в този филм надминава всичко, видяно до днес на екрана по красота и драматична сила.