Колективната ферма ерозира поетапно. Дванадесет пасажа, хронологията е излишна, като страстен танц, като танго.
Това е филм за млада наивна жена, която се влюбва в красив млад мъж, въпреки възраженията на емоционално привързания й баща, който подозира мъжа, че е ловец на богатства.
Непрестанно духащият вятър, който е важен елемент от драматургията, символизира стълкновението на характерите и темпераментите във филма. Ураганен, носещ облаци навсякъде проникващ пясък, вятърът предизвиква смътно безпокойство, напряга нервите до краен предел, предвещава неизбежната катастрофа. Драматургичното използване на природата засилва реализма във филма, благодарение на което на режисьора се е удало да свърже героите със заобикалящата ги среда и да покаже как тя формира характерите. "Вятърът" показва мрачната, но правдива картина на живота на фермерите, загубени из прериите на Аризона. Главната роля на нещастната девойка се изпълнява от Лилиан Гиш, която създава един от най-забележителните образи от нямото кино.
Малойн води семпъл живот без перспективи на брега на безкрайното море. Почти изолиран от света край себе си, той едва го забелязва, приел бавната и неизбежна поквара на живота наоколо и своята тотална самота. Когато става свидетел на убийство, животът му внезапно се преобръща. Така героят се сблъсква лице в лице с проблеми като морал, грях, наказание, границата между невинността и съучастничеството в едно престъпление. Това състояние на скепсис го отвежда до онтологичния въпрос за смисъла и цената на съществуването. Филмът е за желанието, за неунищожимия копнеж на човека за живот, изпълнен със свобода и щастие, за илюзиите, които никога няма да бъдат осъществени - за нещата, които ни дават енергия да продължим да живеем...
Поне за следвоенното поколение тази творба носи ореола на величие. Тя е истинско откровение за екзистенциалистите, макар че Камю не признава екзистенциализма...Извънредно стегнато филмът предава визуално залегналата в романа мисъл за липсата на връзка между отделните хора - или техните илюзии за тази липса.
Виктория (Valentina Cortese) успява да оцелее в нацистки концентрационен лагер, като същевременно приема самоличността на най-добрата си приятелка, която е починала там. Тя пристига в Сан Франциско, за да види "сина си", който е отгледан от своята леля, която умирайки му оставя голямо наследство. Виктория се влюбва в попечителя на момчето Алън Спендър. Какво следва от всичко това и каква ще е ролята на гувернантката на момчето Маргарет в цялата тази история...
Приятелите са хората, които ще те оставят да бъдеш себе си, ще те харесват такъв какъвто си, и никога няма да те забравят.
Приятелства, влияния, споделяне на съкровени тайни, вдъхновения и желание за близост са пресъздадени със стремеж към достоверност, доколкото може да бъде проследена тя в противоречивите сведения на биографите.
Антрополог "открива" примитивна култура в собствения си двор. Вместо да изследва изчезнало племе в Нова Гвинея, професор Джеймс Крипендорф е пропилял последните 2 години... и сумата от 100 000 долара... за отглеждането на своите неконтролируеми деца. Напълно отчаян, той трябва да намери начин да заблуди колегите си и сексапилната дългокрака блондинка, която непрекъснато го преследва.
Млад европеец живеещ в Сан Франциско все отлага сватбата с дългогодишната си приятелка, защото иска преди това да обиколи света. Заможният му чичо решава да го изпрати на околосветска експедиция с кораб. Пътешествието стартира впечатляващо и всичко е наред до момента, в който не акостират на непознат остров. Оказва се, че островът е населен с безброй праисторически създания. Един от големите провали, които се снимат през 80-те при сътрудничеството на европейски и щатски екипи. Въпреки красивите пейзажи на Канарските острови, филмът е отхвърлен както от критиката, така и от публиката.