Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.

Лятото на 1964 година... Двама агенти на ФБР, единият - сухар и формалист, другият - опитен служител на реда от Юга, който знае как да влезе под кожата на хората, оглавяват правителственото разследване на случая с изчезването на трима активисти на движението за граждански права в източната част на Мисисипи.

Никълъс ван Ортън е много богат банкер от сан Франциско, но е абсолютен самотник - прекарва дори рождения си ден сам. В годината на 48-ия си рожден ден (на тази възраст баща му се самоубива) брат му Конрад, изчезнал отдавна и отдал се на всякакъв вид пороци, внезапно се завръща и дава на Никълъс карта, осигуряваща му достъп до необичайно забавление, организирано от нещо, наречено "Служба за Развлечения на Потребители" (СРП). Поддал се на любопитството, Никълъс посещава СРП и всякакъв род странни и неприятни неща започват да му се случват.

Животът на подрастващата Мушет е истински ад. Баща й е склонен към насилие пияница, който не ѝ обръща внимание. Майка й лежи болна и умира бавно. Един ден, бягайки от буря, Мушет се натъква на бракониера Арсен.

Сериозно ранен в битка, полковник Клаус фон Шауфенберг се завръща от Африка и се присъединява към немската съпротива, за да помогне за осъществяването на операция “Валкирия” – сложен план, който ще позволи Хитлер да бъде победен и на власт да дойде правителство на опозицията.

Филмът разказва за 32-гозишен мъж, който се запознава с 14-годишно момиче по Интернет. Срещата им, след която той я отвежда в дома си, има много изненадващи последици. Хайли е умна и очарователна тийнейджърка, но дори и умните момичета допускат грешки. Тя се среща в едно кафене с Джеф - доста по-възрастният от нея мъж, с когото се е запознала в Интернет. И въпреки че той е симпатичен и изтъкнат моден фотограф в началото на 30-те години, все пак тя не би трябвало да отиде в дома му. В играта на котка и мишка, за мишката е най-добре да избягва леговището на котката.

Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.

Бенедикт и Алън са млада модерна двойка, току-що нанесла се в предградията на Тулуза. Алън работи като инжeнер в голяма компютърна компания и ръководи проект за създаване на летяща уеб-камера. Когато двамата поканват шефа на Алън, Ричард, и неговата съпруга Алис на вечеря, те няма никаква представа колко ще се промени спокойния им живот. От самото начало Алис се държи изключително странно, като дори прекъсва вечерята и след скандал, без никаква видима причина, принуждава съпруга си да си тръгнат. На следващия ден тя се опитва да прелъсти Алън, но когато не успява, решава да отиде и да разкаже всичко на Бенедикт. Младата жена се опитва да игнорира всичко, което чува, и предлага да й направи кафе. Но Алис има много странна молба - тя моли да се качи в спалнята за гости и да поспи. Когато Алън се връща от работа вечерта, Алис все още спи.

Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.