Един от най-експерименталните филми на Хичкок! "Въжето" е историята на двама млади гейове, решени да докажат своето интелектуално и духовно превъзходство. Те убиват свой приятел и скриват тялото в сандък в гостната, за да видят дали някои от поканените на вечеря ще заподозре нещо. Конструиран изцяло от немонтирани 10-минутни сцени, заснет сред красиво построен декор, филмът е виртуозна демонстрация на техника, но липсата на монтаж неизменно забавя действието, налагайки камерата да се мести от персонаж на персонаж при диалозите. На тематично ниво филмът е далеч по-успешен. Докато споровете за Ницшеанската философия между Брандън, Филип и техния професор (чиито идеи неволно са провокирали убийството) не са сред най-проницателните, по-интересен е начинът, по който потайната аморалност на Хичкок ни кара, благодарение на съспенса, да симпатизираме на убийците. Като се прибавят черният хумор и силните изпълнения на Дал, Грейнджър и Стюарт, получаваме особено, провокативно развлечение.
Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.
Истинското сърце на този бляскав и пълен със звезди мюзикъл са жизнените и сексапилни героини - напудреният ангел Рокси Харт и загадъчната и самоуверена Велма Кели. Красавиците са в затвора и единственият им шанс да се спасят е хитрият адвокат Били Флин. Но Били си знае цената...
Пол е 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент. Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.
Една комедия за мъж, неговия абсурден обществен образ и ексцентричния му личен живот. Проследявайки нецензурния бизнес на Флинт, крайно нетипичния му брак и широко обсъжданото му поведение в съдебната зала.
Филмът дава още един шанс на актьор алкохолик. Така започват бурните му отношения с неговата съпруга.
Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.
Хаплив, забавен и откровен поглед към съвременните отношения. Сюжет е историята на четирима непознати – техните случайни срещи, внезапно привличане и неочаквани предателства. Отношенията между две двойки се усложняват, когато единият мъж започва да се среща с другата жена...
Джереми Лъндън и Джейсън Ли прекарват по-голямата част от времето си в един търговски мол. Когато Броди е зарязан от гаджето си, той се затваря в мола заедно с приятеля си ТиСи, чиято приятелка също наскоро го е изоставила. след задължителния период на самосъжаление, двамата приятели решават да се опитат отново да спечелят гаджетата си, с помощта на разрушителния дует от Тихия Боб и Джей, за които е измислена думата „досадници“.
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.
Разследвайки загадъчните обстоятелства около смъртта на съпругата си, Джон Клайн се натъква на тайната за страховито същество, вещаещо смърт на всеки, който го види. Джон открива връзка между свръхестественото създание и градче в западна Вирджиния, където хората са в плен на парализиращ страх. Те са преследвани от странни видения, злокобни предчувствия и усещането, че нещо ги наблюдава.
Когато дъщерята на Мари Гилбърт изчезва, заради бездействието на полицията тя започва собствено разследване на общността на затворения Лонг Айлънд, където за последен път е била видяна Шанън. Нейното търсене привлича вниманието върху повече от дузина убити сексуални работнички.
Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.