Филмът пресъздава истински събития, случили се в Норвегия в началото но 20-ти век. На остров Бастой, разположен на фиорд, са заточени момчета на възраст между 11 и 18 години. Всеки ден върху тях се оказва брутален физически и психически терор. Ежедневно момчетата се използват за евтина работна ръка. Всички на острова се адаптират към суровите условия там и на никой не му идва наум да се вдигне на бунт. До момента, в който не се появява 17-годишният Ерлинг. Неговата единствена цел е да напусне острова и няма да се спре пред нищо, докато не постигне целта си.

Историята разказва за група млади танцьори, които решават да се заемат с репетиции в изоставена сграда. След танците, те започват щур купон, който прераства в истински кошмар, след като се оказва, че в купата със сангрия, от която всички щедро си наливат, някой е изсипал LSD.

Подобно на Уди Алън в Мач Пойнт, Тайфун Пиршелимоглу предлага модерна версия на история за престъпление, наказание и вина. Резултатът е изобразителна поезия от напълно различен вид. Риза е изтънчена и изпълнена с психологически детайли турска драма с рядък усет за естетическа последователност. Главният герой Риза е шофьор на камион, чийто основен източник на доходи има опасност да пресъхне, когато камионът му се поврежда. Опитите му да намери пари в брой за ремонта стават все по-отчаяни, докато не става ясно, че единственият изход е да извърши убийство. Той избира идеалната жертва: бежанец с пари и без документи за самоличност. Но дори и перфектното престъпление изисква изкупление. Страховитото престъпление и неговите последствия се случват в Истанбул, показан тук като хаотичен и безмилостен транзитен град с мрачни улички и западнали пансиончета.

Известен бизнесмен е убит по особено жесток начин. Разследването на убийството не върви много гладко, докато изведнъж не се оказва, че уликите се съдържат в една книга, която разказва за подобно ужасно престъпление.