Годината е 1929-а, а Джо и Джери са безработни по време на Голямата депресия. Те стават свидетели на убийство в деня на Св. Валентин и се опитват да изчезнат от града, за да не ги убие мафията. Единствената възможност за работа, която имат пред себе си, е да свирят в момичешка група, и за целта се преобличат като жени. В допълнение, всеки си има свой проблем — единият се влюбва в Шугър, певицата на групата, но не може да й признае, че е мъж. А другият има заможен обожател, който не приема "не" за отговор.
Филмът разказва за живота на Волфганг Амадеус Моцарт и най-вече за последните десетина години от неговия живот – прекарани във Виена, където създава много от своите музикални шедьоври. Интересното е, че е избрана необичайна гледна точка – тази на Антонио Салиери, който, на стари години и вече в лудница, си спомня за Моцарт, пречупвайки образа му през собствената си призма на атеизъм и посредственост.
Париж, началото на века. Жюл и Жим са неразделни приятели. Жюл, обичайно стеснителен пред жените, е лудо влюбен в Катрин, и решава да се ожени за нея. Той решава да я представи на своя приятел и моли Жим да не прибавя Катрин към своите любовни завоевания. След войната Жим гостува на двамата съпрузи и на тяхната дъщеря. В семейството се е настанило неразбирателството и Жюл се страхува, че Катрин ще го напусне отново. Катрин и Жим си признават тяхната дълго потискана любов...
В този разказ за любовта, загубата и вярата главните герои търсят изкуплението в дълбокия Юг чрез магията на блуса и силата на едно необичайно приятелство.
Филмова биография на звездата на рокендрола от 50-те години на миналия век Джери Лий Луис (с псевдоним "Убиеца"), който след два брака сам подписва присъдата си, като се жени за 13-годишната си втора братовчедка.
Остроумния парламентьор Скот Роупър, чиито нетрадиционни, но успешни методи го правят основна фигура в полицейското управление в Сан Франциско. Заедно с начинаещия си партньор – харвардския възпитаник Кевин Маккол, двамата представят един напълно несъвместим на пръв поглед тандем, който обаче успява да се справи с редица кризисни ситуации.
Вдъхновен от смъртта на Кърт Кобейн, Гюс ван Сант прави натрапчиво и самобитно съзерцание на душевния смут, обсебил талантлив, но психически неустойчив музикант в последните дни от живота му. Майкъл Пит играe Блейк - самовглъбен творец, чиято личност се превива под тежестта на славата, професионалните задължения и растящото чувство на изолация. Филмът го проследява през няколкото часа дезертьорство от собствения му живот, прекарани във и около дървената му къща - случайно редуващи се моменти и пукнатини в съзнанието, размесени с внезапни изблици на рокендрол. Продължавайки естетическия подход, познат от отличения със "Златна палма" Слон и Гери, Ван Сант отново триумфално доказва кинематографичното си новаторство. И трите филма се отличават с недоизказано повествование, ограничено пространство, в което се развива действието, и импровизаторски актьорски техники за предаване на психологически многопластово, но реалистично човешко поведение.