Документалистът ветеран Джон Шайнфелд изследва живота и творчеството на джаз легендата Джон Колтрейн чрез коментари и признателност от няколко различни поклонници на Трейн като Карлос Сантана, Сони Ролинс и Бил Клинтън. Саксофонист, композитор и неуморим иноватор, Джон Колтрейн разширява границите на понятието джаз, въвеждайки елементи от музикалните традиции на цял свят. Неговият шедьовър – едновременно меланхоличния и суров албум „A Love Supreme”, е сред най-завладяващите прояви на духовна отдаденост, записвани някога със средствата на музиката. А фактът, че Колтрейн завършва всичко преди смъртта си едва на 40 години е едновременно затрогващ и вдъхновяващ.

Група певци в нощен клуб заедно с две певици пътуват към Вермонт, за да посетят генерал Уовърли, който държи провинциална страноприемница. откривайки, че генералът е потънал в задължения, четиримата артисти решават да му поднесат подарък - едно шоу и да му дадат спечелените пари. Оказва се, че помощта на приятел в най-трудния момент е най-ценното нещо на света и когато човек има приятели всичко е възможно. Така, тази трудна и мъчителна Коледа за собственика на страноприемницата се превръща в най-хубавата и мечтана в неговия живот.

Уди Алън се впуска в необятния свят на джаза, като измисля биографията на Емет Рей /ШОН ПЕН/ - китарист, живял през 30-те години на миналия век и добър почти колкото легендарния Джанго Рейнхарт. Гениален на сцената, гаден в реалния живот - това е най-краткото описание на музиканта. Той е работил като сутеньор, харчи парите си за дрехи и коли, сменя жените като носни кърпички и има ужасно хоби - да стреля по плъхове на градското бунище. Но когато попада на Хати /САМАНТА МОРТЪН/,перачка, която е няма и не може да говори, но обича неговата музика, Емет веднага се влюбва в нея. Но това е за кратко. Той продължава да е непостоянен и я зарязва за да се ожени за по-перспективната писателка Бланш /УМА ТЪРМАН/, която е с доста свободни разбирания и му изневерява при първа възможност. Чак тогава той разбира, че не е трябвало да изостави Хати. Но вече е късно.