Фестивалът през 1969 г. се провежда на площ от 600 акра във фермата на Макс Ясгур. Трябвало е да се проведе в градчето Уудсток, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 000 билета на Уудсток пристигат над 450 000 души. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. Фестивалът "Уудсток" представлява кулминация на протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото и на хипи движението през 60-те години. На фестивала участват "Блъд, сует енд тиърс", Джо Кокър, "Грейтфул Дед", Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, "Джеферсън Еърплейн", Сантана...
В тази музикална драма един учител ще открие колко важна може да бъде професията му. Глен Холанд е човек, за когото музиката е важна, колкото и въздуха. Мечтата му е да напише поне едно произведение, което да добие световна известност и да промени посоката на композиране. Свиренето на пиано по различни коктейли и партита не му осигурява нужните средства за нормален живот, затова през 1965 г. той с нежелание приема работата като учител по музика. В следващите 30 години Холанд има възможността да научи на музика и живот хиляди ученици, които минават през неговите класове, както и през училищния оркестър, който той ръководи. Въпреки работата си, на него му е много по-лесно да комуникира с учениците си, отколкото със сина си Коул, който е глух. Това е причина за разрив в отношенията на Холанд със съпругата му Айрис. През 1996-а филмът има номинация за Оскар за главна мъжка роля за Ричард Драйфус.
Лятото на 1964 година. Време на рока и на Бийтълсите. Една млада и все още никому неизвестна рокгрупа с много голяма любов към музиката се устремява към звездните си мигове на подиумите.
Всичко започва с един детски спомен: денят, в който бащата на бъдещия режисьор Себастиано д'Аяла Валва го принуждава да слуша музика, която първоначално го ужасява; далечно ехо от миналото, което го кара да тръгне по следите на своя мистериозен прародител, италианския композитор Джачинто Селси (1905-1988), който твърди, че музиката му е пряко вдъхновена от боговете.