16-годишната принцеса Елизабет, “Сиси”, придружава майка си и сестра си Хелене до Австрийския дворец в Ишъл, където ще бъде обявен официално годежът между Хелене и младият император Франц Йозеф. Но императорът среща Сиси, излязла на риболов и се вклюбва в нея. Сиси обича Франц Йозеф, но брак с него идва в повече на неговата високомерна и своеволна майка.
Базиран на невероятната истинска история на мъж с поставена диагноза "множествена склероза", който не се предава и опитва да завърши триатлон: 3,8 километра плуване, 180 километра колоездене и 42 километра бягане. За да завърши тази непосилна за болен човек задача, не му достигат 100 метра бягане...
Сиси трудно се адаптира към живота си като императрица на Австрия и то най-вече поради факта, че трябва да живее заедно със свекървата си. Ерцхерцогиня Софи е абсолютна интригантка, която постоянно се меси в това как императора управлява империята и как Сиси възпитава първородната си дъщеря.
Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички "изтъкнати" лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.
Когато известната биографичка Лий Израел, която води много лични житейски хронологии на знаменитости се оказва отхвърлена от своите издатели, тя се обръща към свой приятел, който ѝ помага да пренасочи изкуството си в друга форма.
Напускайки родния си Казахстан, Борат заминава за Америка, за да заснеме документален филм. Докато пътува през различни градове, той се среща с истински хора в реални ситуации, с истерични последствия. Неговото поведение на изостанал човек, с назадничаво мислене, създава бурни реакции около него, излагайки предубежденията и лицемерието в американската култура.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.