Михаел има пълен контрол над живота си - успешна военна кариера, красива съпруга и две дъщери. По-малкият му брат Яник е непостоянен и живее на ръба на закона. Когато Михаел е изпратен в Афганистан с мисия на ООН, балансът между двамата се променя завинаги. Михаел е обявен за безследно изчезнал. Яник утешава жена му Сара и в пълен разрез с характера си поема грижите за семейството. Скоро става ясно, че чувството помежду им е надхвърлило взаимната симпатия. Михаел се връща вкъщи травматизиран от пленничеството в афганистанските планини. Но вече нищо не е същото...
Одри се опитва да преживее ужасната си загуба като кани импулсивно свой изпаднал в беда стар приятел Джери да остане с нея и двете ù деца. Помагайки си взаимно, Одри и Джери откриват отново надеждата и щастието в живота си.
През декември 2000 г., Хансен - един от най-добрите агенти на ФБР в разузнаването, е пренасочен към офиса в столицата Вашингтон, за да оглави нов отдел, занимаващ се с класифицирана информация. Младият компютърен специалист Ерик О'Нийл се надява някой ден да стане редови агент. Един ден той получава мечтаната работа - секретар на Робърт Хансен в разузнавателния отдел на ФБР, но постепенно осъзнава защо всъщност е бил нает - шефът му е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на Съветския съюз. Ерик трябва да разбере дали това е така, преди сигурността на Щатите да се окаже в опасност.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.