15 април 1912 г. Трагичната гибел на най-големия и луксозен за времето си кораб с 2223 пътника на борда си обикаля света и хвърля в покруса милиони хора. За по-малко от три часа хиляди пасажери са погълнати от ледените води на океана. На кораба пътува Роуз, дъщеря на заможно американско семейство, и Джак - младеж от социалните низини, тръгнал към Америка да търси щастието си. Случайната среща между двамата поражда чувства, които прерастват в страстна любов, обречена от социалните предразсъдъци, консерватизма на нравите и злощастната случайност.

Срамежлива компаньонка на стара дама, отседнала в Монте Карло със старомодния си работодател среща богаташа Махим де Уинтър. Тя и Макс се влюбват, женят и връщат в Мендърлай, голямото му имение в Корнуол. Макс продължава да страда от смъртта на първата си съпруга, Ребека, загинала при инцидент с лодка преди година. Втората госпожа де Уинтър се сблъсква с икономката, г-жа Денвърс, и открива че Ребека има все още странно и силно влияние върху всички обитатели на Менрдърлай.

Създаден по романа на Даниъл Уолъс, "Голяма риба" е история за помиряването на баща и син, която ще ви разчувства и разплаче. През по-голямата част от филма сме в центъра на магична реалистична версия на американския Юг, следейки спомените и фантасмагориите (а може би всичко това е истинско) на човек на име Едуард Блум. Първоначално го виждаме като стар, умиращ патриарх, въпреки че Албърт Фини се старае героят му да изглежда като арогантен чудак, който е в конфликт с начумерения си, твърде рационален син Уил. Уил всъщност е дълбоко възмутен от баща си, защото никога не е знаел нищо за него освен необикновените истории, който той разказва. Тогава филмът се гмурка в тези истории и изведнъж Блум вече не е старец, а щастлив млад мъж. "Голяма риба" се превръща в мащабен готически приключенски филм, в който всеки сюжетен обрат е по-очарователен, отколкото предишния.

Истинска история за смелостта да бъдеш самия себе си. Когато Брандън Тийна – млад мъж с ангелско лице, се озовава във Фолс Сити, щата Небраска, той установява, че се чувства като у дома си. За нула време той се сдушава с банда глуповати и буйни местни момчета, намира си гадже и се сприятелява с достатъчно хора, за да почувства че има нещо като малко семейство.

Втората част на сексуалния епос на датския режисьор Ларс фон Триер проследява главната героиня Джо, която на средна възраст губи удоволствието от секса и се отдава на мазохизъм, заплахи и насилие. Тя преследва опасното вълнение от секс с непознати, оставяйки детето си само през нощта...

Уилбър има склонност към самоубийство и по-големият му брат Харбър прекарва по-голямата част от своя живот в спасяване на живота на Уилбър, търпеливо опитвайки се да го убеди, че има причина да живее. След смъртта на баща им братята наследяват книжарница, превърнала се в антиквариат поради времената и неуспешния бизнес. Харбър от години се грижи за баща си и за книжарницата, като държи баща им да не влиза в близката болница. Харбър винаги е живял в апартамента зад книжарницата. Нетактичният психолог на Уилбър, Хорст, който провежда групова терапия в болницата, е неспособен да помогне на Уилбър. Медицинската сестра Мойра е влюбена в Уилбър, който постоянно я обижда. На другите пациенти, всички склонни към самоубийства, също им е омръзнало от Уилбър, най-вече на агресивната Руби, която иска Уилбър да бъде изхвърлен от групата.

Торино. Филипа, 22-годишна учителка по английски, е решена да извърши отчаян акт. Един мъж ще умре от нейната ръка. Човек, заслужаващ наказание заради причинените страдания на редица семейства и виновник за смъртта на съпруга й. Сега наркопласьорът, прикриващ се зад маската на легален бизнесмен, трябва да си плати.

Ал и Имоджен са студенти в нюйоркски университет. Запознават се в бар и мигновено изпитват привличане един към друг. Тя е талантлива художничка, а той иска да стане майстор-готвач като баща си. Постепенно отношенията им се задълбочават, но тя се страхува да не се обвърже прекалено рано, а той се безпокои, че това може би не е истинска любов. Една изневяра слага край на връзката им. След години Ал осъзнава, че все пак е обичал истински Имоджен, и решава да я открие. Може само да се моли да не е закъснял.