Гуидо Анселми е прочут режисьор, потърсил покой и усамотение в престижен балнеоложки курорт. Действителност и въображение се смесват в ума му и мястото изведнъж се населва с персонажите от неговия собствен живот. Гуидо рухва. Когато вече е на път да се откаже от новия филм, който се е опитвал безуспешно да направи, на снимачната площадка повторно се явяват главните действащи лица на живота му. Посред тяхната тълпа Гуидо грабва мегафона и започва да дава заповеди: виденията се подчиняват мирно и кротко, подават си ръка и образуват верига, която весело крачи под нотите на марша "Излизането на гладиаторите". Заглавието идва от броя филми, които Фелини има зад гърба си до момента: осем плюс дебютния си филм, който е режисиран заедно с Алберто Латуада.
Онова, което слага тежък отпечатък върху филма и му придава учудващ отзвук е описанието на двойката млади убийци. Признавам, че тяхната история ме накара да изтръпна и да се замисля върху психологията на това младо "загубено" поколение, заслепено от парите и успеха, на който нашето общество не предлага други закони, освен тези на джунглата и друго право, освен това на по-силния.
Необичайно разказана история за цената на любовта, отмъщението и вината и за 21 грама, който всеки човек губи в точния момент на смъртта си, предполагаемото тегло на човешката душа.
Марни (Типи Хедрън) започва работа в различни фирми под чужда самоличност работи за известно време, изчезва с парите на компанията, без да оставя никакви следи. Тя е неуловима, тъй като променя не само името си непрекъснато, но и външния вид. Марк Рътланд (Шон Конъри), бизнес партньор на една от бившите жертви на Марни, я разобличава когато тя започва работа при него. Вместо да предаде Марни на полицията, Марк решава да я превъзпита по свой начин.
Героят на тази мрачна история, ситуирана в модерен Берлин, е 15-годишният Михаел Полишка. Когато привлекателната му, но нестабилна майка Мириам е изгонена от богатия си любовник, двамата, изхвърлени на улицата, се озовават в евтин апартамент в западащото предградие Нойкьолн. А това значи в свят на насилие, наркотици, местни банди, млади престъпници и улични боеве. Момчето със своето сериозно излъчване е тормозено от по-големите си съученици; то успява да си намери неколцина нови приятели, но става лесна плячка на местния подземен свят.
Филмът разказва за опитите на един психолог да предотврати планираното самоубийство на един от своите пациенти, като междувременно се опитва да поддържа връзката си с реалността.
Американката Сондра Прански (Скарлет Йохансон) следва журналистика. Тя отива в Англия на гости при приятели. В Лондон Сондра отива на спектакъл на илюзионисти, където фокусникът Сид "Сплендини" Уотърман (Уди Алън) я кани на сцената като част от фокус, в който я кара да изчезне. Докато чака да бъде "дематериализирана", при нея се явява духът на убития репортер Джо Стромбъл (Йън Макшейн), който й съобщава сензацията на десетилетието. Духът твърди, че Питър Лайман (Хю Джакман), богатият и красив син на влиятелен аристократ, води двоен живот като "Убиеца с картите Таро" - сериен убиец, който тероризира цялата страна и винаги успява да се изплъзне от полицията. С помощта на фокусника Джейн започва разследване и дори успява да открие доказателство, уличаващо Лайман. Но колкото повече научава, толкова по-опасно става разследването й, особено след като се влюбва в заподозрения убиец.
Когато след дълго отсъствие се връща у дома, модният фотограф Рамон разбира, че майка му се е самоубила и припада, неспособен да понесе шокиращата новина. Вторият му баща Никълъс решава, че Рамон също е умрял и се обажда на гримьорката Кика с молбата да подготви младежа за последния му път. Рамон се свестява, а Кика се влюбва в него. Проблемът е, че младият мъж не може да задоволи огромния й сексуален апетит и Кика се впуска в тайна авантюра с развратния му пастрок.
Една дива нощ, дълбоко потиснат мъж и близък, който му подсигурява щастлив край.
Да заспиш посред нощ в снега пиян като лорд и да не се събудиш до сутринта - доста болезнено! Филм за 5 жени от един и същ град, в един и същ ден, в ситуации, които всички ние познаваме твърде добре. Какво се случва, ако зададем някои от наистина важните въпроси, а след това не се крием и дори отидем по-далеч и се изправим пред последиците?