Началото на 70-те. Смисълът на живота за 15 годишният Уилям Милър може да се въплъти само в една единствена дума и тя е рокендрол. Той изцяло се е посветил на това да пише рецензии за музикални албуми в малък местен вестник в Сан Диего. Текстовете му привличат вниманието на редактора на списанието "Ролинг Стоун" и Уилям получава предложение, за което дори не е мечтал - да отрази турнето на групата "Стилуотър". Предложение, което ще промени живота му.
Фестивалът през 1969 г. се провежда на площ от 600 акра във фермата на Макс Ясгур. Трябвало е да се проведе в градчето Уудсток, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 000 билета на Уудсток пристигат над 450 000 души. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. Фестивалът "Уудсток" представлява кулминация на протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото и на хипи движението през 60-те години. На фестивала участват "Блъд, сует енд тиърс", Джо Кокър, "Грейтфул Дед", Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, "Джеферсън Еърплейн", Сантана...
Мартин Скорсезе и Ролинг Стоунс се събират в "Shine A Light"- документален филм, който поглежда отвътре известната рокгрупа. През есента на 2006 г. Скорсезе ги снима в рамките на два дни в "Бейкън Тиатър", Ню Йорк. Камерата се опитва да улови огромната енергия на легендарната банда.
Една от най-големите икони в историята на рока, Дюи Кокс имаше всичко: жените (над 411), приятелите (Елвис, Бийтълс) и рок’н’рола (тесни взаимоотношения с всички познати и непознати видове хапчета и прахчета). Но преди всичко, той имаше музиката, която го превърна от весело провинциално момче в най-великата рок-легенда на Америка.
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.
През 80-те Робърт Фишман живее в своя рокенрол сън, докато най-неочакано за него е изхвърлен от “Везувий” – групата, в която свири. Но съдбата дава втори шанс на барабаниста. Двайсет години след като прекъсват рокаджийските му фантазии, Фиш разбира, че училището на неговия племенник си търси барабанист. Тийнейджърите от състава го приемат неохотно, но му дават възможност да покаже дали наистина заслужава да седи на трона зад кожените кълба.
5-.те години на миналия век, следвоенна Германия. Епоха на рокендрол, любов, бунтарство и свобода. Във въздуха се носи очакване за промени. Една вечер в парка, забавната красавица Лулу, момиче от състоятелно семейство се запознава с чернокож младеж, на име Джими, син на ветеран от Втората световна война. Той изобщо не подхожда на разглезената богаташка, но тя веднага се влюбва в неговото обаяние. Това предизвиква истински ужас в консервативните жители на малкото градче. Майката на Лулу прави всичко възможно, за да раздели влюбената двойка. Младите решават да избягат, като през това време се радват на своето щастие и винаги са на крачка пред своите преследвачи. Докато не настъпва денят, в който те все пак се оказват в капана на враговете си.