Един много силен филм, описващ живота на група приятели гангстери. Техните проблеми, издигащи и сгромолясващи се моменти, семействата им и начина им на оцеляване и разчистване на сметки по улиците.

Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".

Лос Анджелис, 1928. когато самотната майка Кристин Колинс се връща от работа, тя открива, че синът ѝ е изчезнал безследно. Пет месеца по-късно полицията събира отново майка и син. Но това не е нейното момче. Породена от непреклонния стремеж на една жена към истината, историята разкрива свят на корупция, завладява обществото и променя Лос Анджелис завинаги.

Първият лорд на британското адмиралтейство Уинстън Чърчил е изправен пред критичен момент в усилията си срещу хитлеристката армия в началото на Втората световна война. Дни преди да стане премиер, Чърчил трябва да реши между преговори за мирен договор с нацистка Германия и твърда борба за националните идеали.

Известен по света като Том от Финландия, художникът Тоуко Лааксонен става известен с еротичните си рисунки, които дават визуален изказ на поколение гей мъже, като повлияват на изкуството и модата, и слагат началото на гей революцията. Но кой е човекът под кожените дрехи? Биографичният филм на Доме Карукоски проследява живота му от окопите по време на Втората световна война и консервативното финландско общество през 50-те до битката му произведенията му да бъдат публикувани в Калифорния, където той и изкуството му най-сетне биват признати и намират среда в сексуалната революция от 70-те. Историята на Том е история за любов, кураж и упоритост, която символизира зората на гей движението, за което неговите мускулести облечени в кожа мъже стават символ.

Делфт, Холандия, 1665 г. След като баща й ослепява, 17-годишната Грит трябва да работи, за да издържа семейството си. Тя става слугиня в къщата на Йоханес Вермеeр и постепенно привлича вниманието на художника. Въпреки различията в образованието и социалното положение, Вермеeр разпознава усета на Грит за цвят и светлина и бавно я потапя в мистериозния свят на картините си. Вермеeр е перфекционист, често му отнема месеци за да завърши картина.

През декември 2000 г., Хансен - един от най-добрите агенти на ФБР в разузнаването, е пренасочен към офиса в столицата Вашингтон, за да оглави нов отдел, занимаващ се с класифицирана информация. Младият компютърен специалист Ерик О'Нийл се надява някой ден да стане редови агент. Един ден той получава мечтаната работа - секретар на Робърт Хансен в разузнавателния отдел на ФБР, но постепенно осъзнава защо всъщност е бил нает - шефът му е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на Съветския съюз. Ерик трябва да разбере дали това е така, преди сигурността на Щатите да се окаже в опасност.

В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.

96 часа преди нахлуването в Нормандия през Втората световна война, британският премиер Уинстън Чърчил се бори със собствените си резерви по отношение на операция „Овърлорд“ (6 юни – 25 август 1944 г.). Чърчил се е превърнал в сянка на героя, устоял на хитлеровата „блицкриг“ – изтощен от войната и страдащ от депресия, той се бои да не бъде запомнен като архитект на една възможна касапница.