По улиците на Дъблин - "Графтън Стрийт", ако трябва да бъдем точни - изморен уличен музикант (Глен Ханзард) се сприятелява със забавна чешка имигрантка (Маркета Ирглова). Той страда заради разбитото си сърце и потиснатите си амбиции; тя се изхранва като чистачка и е порядъчно дръзка. С развитието на връзката им, режисьорът и сценарист Джон Карни вплита прекрасните авторски песни на Ханзард в повествованието, където те се вписват така естествено, че може и да не забележите, че всъщност гледате мюзикъл. Без никакви специално поставени номера: само неспирно съчетание от музика и сюжет. Завладяващ и с великолепните изпълнения на известния музикант Ханзард (последно появил се на екран в "Къмитмънтс", на който "Веднъж" може да се счита за неофициално продължение) и даровитата пианистка Ирглова, филмът притежава страстно изящество, което си е напълно оригинално.
Изпадналата рок звезда Дюи Фин бива уволнен от групата си и се сблъсква с цял куп дългове и депресии. Започва работа като заместващ учител на 4-ти клас в строго частно училище, където поведението и външният му вид оказват огромно въздействие върху учениците. Там се запознава със Зак - 10-годишен вундеркинд на китарата, който може да помогне на Дюи да спечели конкурса "Битката на групите" и така да реши финансовите му проблеми и да възвърне славата му.
Един съдбовен ден Джей Би и Кей Джей се срещат и разбират, че тяхна съдба е да обединят музикалния си талант и да влязат в историята. Но успехът продължава да им се изплъзва и те решават да намерят легендарното Перо на съдбата – специално перо за китара с магически сили, които могат да превърнат всеки аматьор в рок-легенда.
Една от най-големите икони в историята на рока, Дюи Кокс имаше всичко: жените (над 411), приятелите (Елвис, Бийтълс) и рок’н’рола (тесни взаимоотношения с всички познати и непознати видове хапчета и прахчета). Но преди всичко, той имаше музиката, която го превърна от весело провинциално момче в най-великата рок-легенда на Америка.
Хота се готви да извърши самоубийство. Докато той води вътрешна борба, опитвайки се да скочи от един мост, едно момиче на мотоциклет пада от моста. Той тича за да й помогне и я придружава до болницата. Тя е забравила дори името си и той измисля нейния живот. Хота й приписва име, което съобщава на нея и на лекарите, че те живеят заедно като двойка от няколко години. Лъжата минава за известно време...
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда.
Лъки Джаксън пристига със спортната си кола на буксир в града за първото "Гранд при" на Лас Вегас. Той получава лесно пари в казиното, и вече може да си купи мечтания нов двигател, но красивата шефка на плувния басейн Ръсти взима нещата в свои ръце. Изглежда че Лъки може и да загуби и състезанието и момичето. А на сцената се появява и съперникът му Елмо Манчини, състезател и флиртаджия, който се стреми да спечели и двата приза.
Годината е 1964. Миниполите са хит. Касиус Клей (който скоро ще стане Мохамед Али) е сериозен претендент в света на бокса. А Елвис е нает за момче за всичко в увеселителен парк. Отначало единственото му задължение е да осигурява забавления на красивите момичета, но после той грабва китарата и пленява сърцата на всички с невероятния си глас и чар. По всичко личи, че талантливото момче е точно онова, от което се нуждае собственичката на парка (Барбара Стануик), за да спаси бизнеса си от фалит.