Филмите му са новаторски, лирични и страстно политически. Един от най-талантливите потомци на италианския неореализъм, Бертолучи изпълва киноисториите си с техническа виртуозност, наситена визуална патина, представяйки поетично своите герои и пейзажи. С Двайсети век той създава необятен, оперно преувеличен социо-политически документ за италианската история между 1901 и 1945 г. Това е семейна сага с епични пропорции, бляскаво и пищно изследване на възхода на фашизма и безспорния шедьовър на Бертолучи. "В основата на Двайсети век е диалектиката между класите - между тази на земевладелците и онази на селяните, както и сблъсъкът помежду им", обяснява режисьорът. Той разказва историята на две момчета, родени на 27 януари 1901 г. - денят на смъртта на Верди. Алфредо е разглезеното буржоазно синче на богатата фамилия Берлингиери.

Реймънд Шоу е американски войник в Корея по време на войната през 1952-а, когато е заловен от комунистите в провинция Манджурия. Чрез хипноза и промиване на мозъка той е превърнат в машина за убиване. Когато се завръща в родината си, той е приет радушно и дори получава медал за военните си подвизи. Скоро след завръщането му, азиатските комунисти го принуждават с помощта на един специален механизъм да извърши поредица от убийства, за които той впоследствие не може да си спомни.

Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички "изтъкнати" лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.

Развиващ се във френски Индокитай през 30-те години на двадесети век на фона на издигането на виетнамското националистическо движение, филмът разказва историята на Елиан Деври, френска собственичка на плантация и осиновената й виетнамска дъщеря, Камил.

Ловът на вещици в развлекателната индустрия от ерата на сенатора Маккарти през 50-те години е в основата на тази трагикомична история. Хауърд Принс (Уди Алън) е касиер в бар, който си заработва допълнително като букмейкър на дребно без особен успех. Един ден старият приятел на Хауърд, Алфред Милър (Майкъл Мърфи) - преуспяващ телевизионен сценарист, му прави бизнес-предложение. Левите политически възгледи на Алфред са станали причина той да бъде включен в "черните списъци" и вече не може да си намери работа. Алфред моли Хауърд да играе "подставено лице" - Хауърд ще си слага името на сценариите на Алфред, ще ги продава, и ще взема част от хонорара за всички причинени неприятности. Новата му кариера като "писател" е мигновен успех за Хауърд, и скоро той върши същата услуга за още неколцина сценаристи, попаднали в "черните списъци".

През 1941 г. малкото и спокойно славенско село е връхлетяно от вихрушката на войната, което поставя жителите му пред мъчителни изпитания. Неволите натежават и от факта, че мястото е населено и от немски заселници от повече от два века. Войната притиска човека, изисква от него да взима бързи решения, за които при мирно време може би е необходим един цял живот...