Големият български футболист Георги Аспарухов и голямата му любов - съпругата му Лита, преминават през редица изпитания на живота, футбола и политическата система.
Втората част на големия исторически епос - "Преселението" - разказва за дългия път на прабългарите към земите на днешна България. Тук младият хан Аспарух полага основите на новата държава. Авторите се придържат към установените исторически версии за това събитие. Филмът разчита както на ефектните масовки, така и на убедително поднесените психологически характеристики на основните герои. Образът на хан Аспарух е естествен център на разказа, в който множеството второстепенни лица пресъздават обкръжението на хана. Романтично извисен, Аспарух е показан като способен народен водач, последователно реализиращ държавническите си идеи.
Втората половина на 9-и век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове, налага се дори да ослепи първородния си син Владимир Расате. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. После делото му поема Симеон.
Филмът разказва истинската история на Румена - майка, принудена да остави дете и дом и да оцелява в суровия мъжки свят на 19ти век. Тя предвожда чета и налага свое правосъдие в завладяната от Османската империя България. Сюжетът е по спомени на очевидци и разказа "Румена войвода" от класика Николай Хайтов.
1876 г. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност.
Последната част от епоса "Хан Аспарух" - "Земя завинаги" е впечатляващ завършек на мащабното филмово повествование, създадено за всенародното честване на 13 вековния юбилей на българската държава. Авторите събират във финален акорд всички сюжетни линии, чиято кулминация е политическото укрепване на младата българска държава. В центъра на филмовия епос отново е образът на хан Аспарух - един романтично извисен герой, олицетворяващ енергията и добродетелите на своя народ.
В България християнството вече е официална религия, а княз Борис I е приет в лоното на християнските владетели. Князът достига до прозрението, че на държавата е необходим и единен език и писменост. Така той приема радушно учениците Кирил и Методий, създава Преславската и Охридската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона своя син Симеон.
В малко помашко село в Родопите пристига нова учителка - Марина. Тя попада в един непознат за нея свят, едновременно чист и непорочен, но с белезите за характерното за цялата държава деформиране на естествения живот. Всеки се съпротивлява на властта по свой начин. И когато започват да се сменят небългарските имена, героинята разбира, че се намира в затвор - с високи планини, реки, гори, затвор с трагична красота.