Втората половина на 9-и век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове, налага се дори да ослепи първородния си син Владимир Расате. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. После делото му поема Симеон.
Филмът разказва истинската история на Румена - майка, принудена да остави дете и дом и да оцелява в суровия мъжки свят на 19ти век. Тя предвожда чета и налага свое правосъдие в завладяната от Османската империя България. Сюжетът е по спомени на очевидци и разказа "Румена войвода" от класика Николай Хайтов.
Първа част от филмовата трилогия за събитията преди създаването на българската държава в средата на VII век. Волжка България се огъва под набезите на хазарите. Следвайки завета на своя баща, синовете на хан Кубрат търсят нова родина за своите племена. Най-младият от тях - Аспарух, странства 20 години, за да търси "земя завинаги" за своя народ и достига до устието на река Дунав. Филмовият разказ се води от пленения византийски хронист Велизарий, който следва Аспарух в неговия поход. Византиецът става свидетел на героични усилия на българите да извоюват земята на юг от Дунав и да създадат своя нова държава.
1876 г. На австрийския параход "Радецки" заедно с останалите пътници се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги воеводата Христо Ботев. Тяхната цел е да се включат в освобождението на България от турско робство. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Думите "Свобода или смърт", извезани на знамето, се превръщат в символ на тяхната вяра и жертвоготовност.
Последната част от епоса "Хан Аспарух" - "Земя завинаги" е впечатляващ завършек на мащабното филмово повествование, създадено за всенародното честване на 13 вековния юбилей на българската държава. Авторите събират във финален акорд всички сюжетни линии, чиято кулминация е политическото укрепване на младата българска държава. В центъра на филмовия епос отново е образът на хан Аспарух - един романтично извисен герой, олицетворяващ енергията и добродетелите на своя народ.
В България християнството вече е официална религия, а княз Борис I е приет в лоното на християнските владетели. Князът достига до прозрението, че на държавата е необходим и единен език и писменост. Така той приема радушно учениците Кирил и Методий, създава Преславската и Охридската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона своя син Симеон.
В малко помашко село в Родопите пристига нова учителка - Марина. Тя попада в един непознат за нея свят, едновременно чист и непорочен, но с белезите за характерното за цялата държава деформиране на естествения живот. Всеки се съпротивлява на властта по свой начин. И когато започват да се сменят небългарските имена, героинята разбира, че се намира в затвор - с високи планини, реки, гори, затвор с трагична красота.