Лъвският принц Симба и баща му се оказват на прицел на своя озлобен чичо, който иска да се възкачи на трона.
„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010.
В началото 400-те удара" трябваше да бъде късометражен филм или първата сцена от филм, който желаех да посветя на детството. Заглавието, предвидено за тази сцена, беше "Бягството на Антоан". Идеята, която ни вдъхновяваше по време на работата, бе да обрисуваме младостта - не с обичайната разнежена носталгия, а напротив: като "лош период", който трябва да бъде изживян. Бях пуснал обява във в. "France-soir", за да намеря 13-годишно момче. Целта ми бе да открия по-скоро морална, отколкото физическа прилика с детето, което ми се струваше, че съм бил." Фр. Трюфо
История за живота на едно момиче, за това, което Бог се опитва да каже на хората и за различните начини, по които те разбират посланията му. Филмът представя Сели, младо чернокожо момиче, от началото на 1900 година. Тя е 14-годишна и бременна от своя баща. Оттук започва историята на нейния изкупителен и тежък живот през следващите 30 години. Известният режисьор Стивън Спийлбърг притежава достатъчно талант да използва метода на Дейвид У. Грифит, за да екранизира историята от прочутия роман на Алис Уокър с всички експресивни възможности на визията в една мелодрама. Тактиката му прави филма много дискутиран, но го превръща в хит. Може да се спори за правилността на решението му, но поразителната плавност на изображението е неопровержима и достатъчна, за да спечели адмирациите. Нетипичното за актьорското амплоа на Упи Голдбърг сдържано изпълнение в този филмов дебют й донася първата награда "Златен глобус".
История за млада жена обречена на смъртта, безпомощно красива и слаба... Клео се бори със своята вродена суетност и новия страх, който разголва пред нея един тревожен свят. Тя е играчка на впечатленията, които я заливат като вълни.
Слабоволев италианец се превръща в лакей на фашистите и заминава в чужбина, за да уреди убийството на учителя си, политически дисидент. Лишавайки адаптацията си на романа на Моравия от всички психологически обяснения освен едно - като дете, Марчело е преживял травма в ръцете на хомосексуалист, - Бертолучи го представя като сложна личност на две нива: подходящо мрачен герой на film noir за политическо убийство и едновременно с това конформист, така силно желаещ да води нормален живот, че съзнателно се превръща в анонимна пионка на властта. Жонглирайки с миналото и настоящето с бляскав размах, сравним с Гражданинът Кейн, Бертолучи постига впечатляваща историческа и лична перспектива (класическият изглед на коридорите на властта на Мусолини; танцовата зала, в която двете жени се впускат в двусмислено танго), демонстрирайки как търсенето на нормалност приключва с неизбежното откритие, че такова нещо просто не съществува. Том Милн, Time Out Film GuideДрама
Филмът-емблема на френската "нова вълна". Анархизмът на Мишел Поакар, героят на Белмондо, е протест срещу света, който е побрал в себе си безизходицата. Това е един протест без цел и перспектива, породен от някаква вътрешна необходимост една забравена и ненужна чистота, която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм.
Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история. Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни.
Умна, но неразумна новозавършила студентка получава работа като асистентка на Миранда Пристли, взискателната главна редакторка на списание за висша мода.
По време на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., 11 израелски спортисти са взети за заложници и убити от палестинска терористична групировка, известна като Черният септември. Като възмездие, правителството на Израел изпраща група млади агенти на Мосад на лов за терористите.
Извън Африка, един от великите романтични епоси на киното, разкрива невероятната истинска история на Карън Бликсен - една силна жена, която заедно с безотговорния си съпруг, управлява плантация за кафе в Кения през 1914г. Самата Карън се изумява, когато започва да се влюбва в земята, народа и един загадъчен ловец.
Филмът започва с комфортния, но самодоволен живот на европейско буржоазно семейство. Оказва се, че някой е снимал на видео тяхната къща откъм улицата. Непознатият воайор изпраща касетите, придружени от странни, изпълнени с насилие рисунки на Жорж, Ан и сина им Пиеро. Тъй като "подаръците" стават все по-лични и започва да личи работата на някой, който ги познава, Жорж започва да се опасява, че е наказван за несправедливата си постъпка спрямо алжирското момче Маджид в разгара на френската колониална окупация на северноафриканската страна.
Срамежливият Стефан се завръща в родния си град, за да започне нова работа. Когато перспективното предложение не успява да удовлетвори очакванията му, Стефан се успокоява благодарение на близката си връзка с щурата му съседка Стефани. Тяхната разцъфтяваща любов най-после пробужда увереността, която необщителният Стефан преди е успявал да изрази само в сънищата си.
Танцьор страда от сърдечно заболяване и за него се грижи сестра му - самотна майка на три деца. Сега, вместо да танцува, той се наслаждава на танца на обитателите на Париж, опиянени от живота си в Града на светлината.