На 6 юни 1944 г. войските на Съюзниците навлизат във Франция и с това е отбелязан края на нацистката окупация на Европа. Атаката е осъществена от най-голямата армия, която някога е била събирана - 3,000,000 души, 11,000 самолета и 4,000 кораба. НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН (в оригиналната си черно-бяла версия) ще ви плени с невероятен разказ за този знаменателен исторически момент - от подготовката на нападението, през грешките, до изхода на една от най-големите битки в историята - и всичко това от перспективата и на двете воюващи страни. Носител на 2 награди "Оскар" (1963 г., Специални ефекти и Операторско майсторство), НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН заслужено е признат за един от най-добрите военни филми на всички времена.
1945 година, Берлин след разгрома на Германия във Втората световна война. Военният хирург Ханс Мертенс се връща от фронта, но домът му е разрушен. Ужасните спомени от войната и разрухата след нея не след дълго го превръщат в алкохолик. Фотографката Сузане Валнер, оцеляла след престоя си във фашистки концентрационен лагер, след завръщането си го намира в апартамента си, където се е самонастанил. Мертенс откзва да се изнесе и двамата остават да живеят заедно, а скоро стават и приятели. Един ден лекарят среща в града бившия си командир Фердинанд Брюкнер, убил 36 мъже, 54 жени и 31 деца в навечерието на Коледа през 1942-ра в полско село на Източния фронт. В следвоенен Берлин той е уважаван бизнесмен...
През 1942 година 17-годишният Фридрих е поканен в Националната политическа академия - учебно заведение, което подготвя кадри за ръководството на Третия Райх. Образованието и атмосферата в академията са изцяло подчинени на идеята за превъзходството на арийците. Спартанските условия на живот и жестоките методи на обучение първоначално допадат на Фридрих. Впоследствие обаче, самоубийството на негов съученик, не могъл да понесе издевателствата на преподавателите, приятелството със сина на нацистки генерал и обявената нова учебна дисциплина - лов на живи хора (руски пленници), преобръщат представите му не само за нацистката офицерска чест, но и за честта и справедливостта като общочовешки понятия...
Действието на филма се развива в Копенхаген, 1944 г. Дания е окупирана от нацистките войски. Бойците от съпротивата действат под прикритие, ликвидирайки местните информатори и извършвайки саботажи. Всички те са обединени от ненавистта към враговете.
Нацисткият военнопрестъпник д-р Йозеф Менгеле се крие в Южна Америка. Менгеле е обсебен от мисълта за реванш. Създадената тайна нацистка организация се занимава с таен проект базиран върху замразена кръв на Адолф Хитлер...
Група терористи от Фракция Червена Армия трябва да избягат от ФРГ, след като при объркала се в последния момент спасителна акция, убиват адвокат. Неочаквано за самите тях рамо им дава източногерманската тайна полиция ЩАЗИ, която не само им предоставя убежище, но и ги снабдява с фалшиви паспорти. Рита Вогт е един от членовете на лявата терористична групировка, който получава шанс да започне нов живот в Източна Германия. Властите в родината й все още я издирват, но по-лошото е, че анонимността й в ГДР, където тя работи в един завод, също не трае дълго. Берлинската стена пада и за „бегълци“ като нея настават меко казано трудни времена. Налага й се да организира едно последно отчаяно бягство.
Гай е беден ирландец, чийто живот се променя завинаги, когато се запознава с красивата Гилда Бесе. Тя е авантюристка, пропътувала целия свят в търсене на приключения и любов. По ирония на съдбата точно тук и точно с Гай и със съквартирантката му Миа тя създава страстен любовен триъгълник, който се разпада чак когато двамата заминават като доброволци в Испанската гражданска война. Години по-късно Гай пристига в окупирания Париж като английски шпионин и открива отново Гилда, която е любовница на висш немски офицер. Гай е изправен пред най-трудното решение в живота си - да я обяви ли за предателка или да я спаси в името на миналата любов.