Необратимо. Защото времето разрушава всичко. Защото някои действия са непоправими. Защото човек е животно. Защото желанието за отмъщение е естествен импулс. Защото по-голяма част от престъпленията остават ненаказани. Защото загубата на любимото същество действа като шок. Защото любовта е извор на живота. Защото времето разкрива всичко. И доброто, и лошото.

Университетската преподавателка Вивиан Бел заминава за Рино, щата Невада, за да уреди развода със съпруга си. В чуждия и непознат Запад Вивиан се запознава с Кай - младата и свободолюбива дъщеря на собственичката на ранчото, в което Вивиан отсяда. Въпреки разликата във възрастта им двете намират общ език и се сближават. Опитвайки се да осмисли неуспешния си брак, Вивиан неусетно се оказва на прага на нова връзка. Но този път всичко е различно, плашещо и непознато, защото чувствата, които започва да изпитва са насочени към Кай.

Тоби и Ахим са гребци и приятели от години. По време на провинциална регата между тях възникват проблеми. Ахим има любовна връзка със Сандра, а Тоби осъзнава, че чувствата му към Ахим са по-дълбоки, отколкото е склонен да признае пред самия себе си. Той се чувства объркан, несигурен и изоставен. Междувременно се оказва, че очакваният девически отбор е сменен с екипаж от атлетични гейове. Тоби и съотборниците му са принудени да се преборят с предразсъдъците си, страховете си, може би и със съкровените си копнежи. Напрежението нараства, а Тоби, Ахим и другите се сблъскват с яростно противопоставяне, което в крайна сметка се оказва и освобождаващо, като развилнялата се на езерото лятна буря...