Филмът, с който Емир Кустурица печели втората си "Златна палма" от фестивала в Кан. Една балканска история, представяща ужаса на войната в бивша Югославия с нотки черен хумор, блестяща актьорска игра /Мики Манойлович, Миряна Каранович, Лазар Ристовски/, незабравима музика /Горан Брегович/ и сценарий по пиесата на Душан Ковачевич, който и до днес остава сред образците на балканското кино. Кустурица прави и режисьорска версия на филма, която продължава 320 минути, за разлика от оригиналната разпространявана по кината, която е само 170 минути.

През 1942 г. британският войник Джак Селиърс пристига във военнопленически лагер. Лагерът се ръководи от капитан Йоной, който твърдо вярва в дисциплината, честта и славата. Според него, военнопленниците са страхливци, щом са предпочели да се предадат, вместо да се самоубият. Един от тях - преводачът Джон Лорънс, се опитва да обясни начина на мислене на японците, но го смятат за предател.

Филмът на Ричард Атънбъроу е смятан за един от образцовите военни филми и разказва за събития в края на Втората световна война. Германците губят голяма част от Франция и съюзническите сили решава да нанесе последен удар. Те планират да пуснат хиляди парашутисти в Холандия, докато войските се съберат. Най-важната точка е мостът Арнхем над Рейн – ако бъде завзет веднъж, той блокира достъпа до всичко, което е на запад от Германия. Недобре планираната акция, липсата на разум при подготовката й, както и изненадващата поява на две немски танкови дивизии обричат операцията на неуспех.

След смъртта на млад войник, капитан Йосарян иска да пропусне възможно най-много мисии за бомбардиране по време на Втората световна война. Вманиаченият му командир полковник Каткарт и дясната му ръка полковник Корн постоянно увеличават мисиите, в които Йосарян и другарите му трябва да участват. След като доктор Даника казва на Йосарян, че не може да го обяви за луд, само защото знае, че е лудост да продължава да лети, Йосарян решава да се престори на луд. Един от начините е да се появи напълно гол пред властния генерал Дрийдъл.

Флоренция, 1934 година. Група изискани дами се събира за чай всеки следобед: Лейди Хестър Рандъм (Маги Смит) - вдовица на британския посланик в Италия, Арабела (Джуди Денч) - художничка и певица, Джорджи (Лили Томлин) - темпераментна американска археоложка, и невъздържаната и нахакана Елза (Шер). Тяхна близка, Мери (Джоан Плаурайт) става настойница на едно момче - Лука, и скоро той буквално бива осиновен и обгърнат от грижите на благородните дами. Но политическият климат търпи промени и обещава сериозни проблеми на малкото изискано общество. Порасналият Лука ще трябва да посрещне предизвикателството на независимостта.Режисьорът Франко Дзефирели (“Ромео и Жулиета”) с помощта на сценариста Джон Мортимър, черпи вдъхновение за ЧАЙ С МУСОЛИНИ от личните си спомени за своето детство във Флоренция.

Какво е общото между Джордж Вашингтон, майка Тереза, Уинстън Чърчил и индианците навахо Честър Нес и Сам Билисън? Всеки от тях е получил ордена на Конгреса - най-високото американско отличие, връчвано на цивилни граждани. С Нес и Билисън това се случва на 26 юли 2001г. от ръцете на президента Джордж Буш, в присъствието на трима от техните съплеменници - последните оцелели от групата от 29 индианци, участвали в изработването на тайния код, използван от американската армия по време на Втората световна война. Но беше необходим повече от половин век и един филм като "Гласът на вятъра", за да се заговори най-сетне за тези герои.