Филмът е посветен на съветските летци от Великата отечествена война. Във Втора "пееща" ескадрила капитан Титаренко подбира своите новобранци по музикалните им умения и талант. Защото той така или иначе ще ги научи да се бият, но на музикален талант да ги учи не може. И защото "войната е нещо преходно, а музиката - вечна". Неговите "стари кучета" са на около 20 години, а новобранците - свежото попълнение от училищата за пилоти, не се допускат до истинските сражения. На тях им предстои още много да научат и почувстват - и тръпката на боя, и радостта от първата победа над врага, и могъществото на приятелството, споено с кръв, и първата любов, и болката от загубата... Но ще дойде ден, когато и новобранците ще "остареят".

6 години след първата Корейско-японска война, в 1597 японците отново събират флота си и започват последователно да превземат пристанищата в Корея, като опустошават села и градове, избиват населението и взимат пленници, заграбвайки провизии за корабите си. Целта е да стигнат до корейската столица и да пленят корейският владетел. По това време адмирал И Сон-Шин успява да събере оцелелите 12 кораба на корейския флот и ги установява в Южно море до Кървавия остров и протока Мьонгнян. Там, в ревящите течения на протока се провежда култовата битка между 200 японски военни кораба и корейския флот, който има само 12 кораба, но има и още нещо – адмирал И Сон-Шин.

Фландрия на Брюно Дюмон започва с описание на лумпенското ежедневие на няколко млади провинциалисти в Северна Франция, представено главно чрез тяхното първично отношение към секса и труда. После филмът неочаквано ги запраща в някаква безименна война в Близкия изток. По стар обичай на Дюмон сцените на брутално насилие и подробен до невъзможност секс са уловени в спокойни дълги кадри, които превръщат Фландрия във възможно най-предизвикателния и особен филм, който можем да си представим.