Филмът е вдъхновен от убийство, извършено от надрусан до козирката гледач на кучета в края на 80-те години в покрайнините на Рим. Случаят, който включва часове на изтезание в кучешка клетка, е един от най-ужасяващите в следвоенната история на Италия. Може да изглежда като филм за отмъщение, но също така е и филм за отчаяната нужда от достойнство в свят, в който действа законът на по-силния и насилието изглежда като единствения изход.

Правителството иска от Густав Айфел да проектира нещо грандиозно за Световното изложение в Париж през 1889 година, също толкова впечатляващо, колкото работата му по Статуята на свободата. Но Айфел предпочита да проектира метрото. Когато среща мистериозната Адриан, изведнъж всичко се променя. Филмът разказва за един инженерен подвиг през призмата на вълнуващия живот на създателя на Айфеловата кула и на шеметната любов, която го вдъхновява. Густав Айфел изпъква като визионер с изключителен дух, обзет от неумолимо желание да завещае внушително наследство на поколенията, независимо от натиска върху него.

Филмът разказва историята на Леви Саваж, който по пътя си към долината на Солт Лейк става свидетел на няколко необясними събития, случващи се под открито небе. Много от описаните във филма чудеса и събития са взети директно от дневника на истинския Леви Саваж