Основан на събития по действителен случай, филмът разказва за най-голямото бягство от затворнически лагер през Втората световна война. Първата част на филма е съсредоточена върху подготовката за измъкването на близо стоте съюзнически затворника от този невероятно строг лагер, а втората - за премеждията, които ги очакват навън сред вражеска земя.

Създаден по спомените от автобиографичната книга на Анри Шариер, по прякор „Папийон” /Пеперудата/, филмът разказва за живота му като каторжник във Френска Гвиана. Разбивач на сейфове, Пеперудата /Маккуин/ е затворен на Дяволския остров, чието име само говори за себе си. Мисълта му има само една посока - бягството. Към него се присъединява вечно нервен и беззащитен крупен финансов мошеник /Дъстин Хофман/. Залавят ги. Лежат в тъмницата. Но това не е краят. Въпреки тежките наказания след провалите, Папийон не се отказва от опитите, всеки от които за него е като полет към свободата. Покъртителни са картините от наказателната колония, мъките и отчаянието на завинаги отритнатите от света, ужасяващите наказания, липсата на милосърдие. Но над всичко доминира непобедимият, вечен човешки стремеж за свобода.

Филмът на Ричард Атънбъроу е смятан за един от образцовите военни филми и разказва за събития в края на Втората световна война. Германците губят голяма част от Франция и съюзническите сили решава да нанесе последен удар. Те планират да пуснат хиляди парашутисти в Холандия, докато войските се съберат. Най-важната точка е мостът Арнхем над Рейн – ако бъде завзет веднъж, той блокира достъпа до всичко, което е на запад от Германия. Недобре планираната акция, липсата на разум при подготовката й, както и изненадващата поява на две немски танкови дивизии обричат операцията на неуспех.

Благодарение и на холивудското, и на европейското кино десетки пъти сме имали възможност да наблюдаваме драматичния десант на Съюзниците в Нормандия, но както се оказва след премиерата на "Дни на слава", малцина - дори във Франция - са подозирали за съществуването на истинската Първа френска армия. За да бъде излъгано бдителното германско разузнаване и колаборационистите-висшисти, през 1944 тази почти 200-хилядна армия е събрана практически изцяло от жители на френските колонии (т.е. "туземци") - в нейния състав са воювали 110 000 жители на страните от Магреб (Мароко, Алжир и Тунис) и 20 000 африкански пехотинци и стрелци.