Шариер, по прякор Пеперудата, заради отличителната си татуировка, се подвизава в престъпния свят на Париж и е осъден за убийство на доживотен затвор. Той трябва да излежи присъдата си на острова на Дявола – място с лоша слава, заради случаите на насилие и корупция.

Образът, който Ал Пачино (една от най-добрите му роли) така гениално документира, е преднамерено противоречив, изключително въздействащ, шокиращ. Емоционално дистанциран, д-р Кеворкян гори за делото си, търпейки всички негативи на просвещенския си активизъм - гонения, арести, гладни стачки, публично заклеймяване.

Фройд унищожи нашата красива увереност на монолитни индивиди, движени единствено от логиката на разума. От глъбините той извади на повърхността неустойчивата нощ, която ни изпълва и в която заравяме своите страхове сред гъмжило от чудовища, химери, потиснати желания. Една почтена и необходима тема, реализирана с пластични средства, на които не липсва нито сила, нито изобретателност... Хюстън е пожелал да говори за Фройд не с обективно-документални средства, я с атрактивно-зрелищни, докато в този случай би било по-разумно да се изостави Фройд и да се осветли по един драматичен начин фройдизма...

Лев Толстой и неговата съпруга София са женени от 43 години, но сега, в края на живота на Лев, бракът им е постоянна битка за надмощие. Докато здравето на писателя се влошава, дългогодишният му приятел Владимир Чертков го подтиква да напише ново завещание, в което се отказва от материалните си блага, оставяйки жена си и семейството без нищо. София не се примирява с това и напрежението в дома се покачва. А пристигането на младия Валентин ще доведе до нова и неочаквана развръзка за всички.

Дъщерята на Пол и Даян страда от рядко заболяване на дробовете и спешно трябва да намерят донор, за да продължи да живее. Донорът е намерен, но при транспортирането на органите нещата се объркват. Пол ще направи всичко възможно, за да разплете случая и да спаси живота на дъщеря си.

Филмът представя най-бурните години от живота на една гениална жена: между 1905 г., когато Мария Кюри отива в Стокхолм с мъжа си Пиер Кюри, за да получи Нобелова награда за откриването на радиоактивността, и 1911 г., когато получава втората си Нобелова награда, след като се е опълчила като учен и като жена на доминираната от мъже академична общност във Франция. "Възхищавам се на Мария Кюри и свободния й дух. В онези години тя не се е интересувала от никакви правила. Мария Кюри винаги се е фокусирала върху проблемите, които е смятала за значими. Правейки това, Кюри е останала напълно вярна на себе си. Всички ние можем да научим нещо от нея. Изумително е, че е имала смелостта да го прави, особено във времена, когато всичко е било много по-трудно, отколкото е днес." Мари Ноел за Cineuropa.org