Париж през 1828 по време на крал Луи-Филип. Булевард дю Темпл, преименуван на Булевард на Престъпленията е привлекателно място за фокусници и улични артисти. Там Гаранс се запознава с Фредерик Льометр, обучаващ се актьор и мима Батист Дюбаро. Между тях успоредно с първите им стъпки в театъра и успехите им се разиграва любовен триъгълник.
Филмът-емблема на френската "нова вълна". Анархизмът на Мишел Поакар, героят на Белмондо, е протест срещу света, който е побрал в себе си безизходицата. Това е един протест без цел и перспектива, породен от някаква вътрешна необходимост една забравена и ненужна чистота, която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм.
Мъж, страдащ от амнезия, е спасен от италиански риболовен катер малко преди да издъхне насред. Оказва се, че по петите му са наемни убийци, а той не си спомня кой е и защо го преследват. В същото време демонстрира завидни умения и има сейф с 6 паспорта, пистолет и купища пари, които издават опасно минало и подсказват за някаква връзка с ЦРУ и Борн все по-ясно осъзнава, че в него е заложен инстинктът да убива.
Единственото, което Джейсън Борн искаше, беше да забравят за него и да го оставят да изчезне. Но бившите му шефове го подгониха и бившият смъртоносен агент е принуден да се пребори с амнезията си. Борн продължава да търси истинската си самоличност, но този път има и партньор в лицето на журналиста Сам Рос. Още на първата им среща Борн разбира, че враговете му ще правят всичко възможно да убият репортера. За да помогне на Рос и да разкрие миналото си, Борн трябва отново да обиколи планетата - мисията му ще го отведе до Москва, Ню Йорк, Лондон, Париж и Мадрид.
Рани е красиво момиче от Делхи, израснало в консервативно семейство. Точно преди сватбата, годеникът й я зарязва и Рани напук на всички решава да отиде сама на сватбено пътешествие. Докато пътува по света и среща нови приятели, индийката открива колко прекрасен може да е животът.
Антоан, освободен от военна повинност поради "нестабилност на характера", се връща към цивилния живот. Подкрепян топло от родителите на младата Кристин, с която се е познавал преди да постъпи в армията, той решава да си намери работа. В началото е нощен пазач, но скоро бива назначен в детективска агенция.
Филмът ни повежда към мизерстващата по времето на Голямата депресия Америка, мистериозните и опасни джунгли на Острова на черепа и върха на най-високата сграда за онова време - Емпайър стейт билдинг...
Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.