Един много силен филм, описващ живота на група приятели гангстери. Техните проблеми, издигащи и сгромолясващи се моменти, семействата им и начина им на оцеляване и разчистване на сметки по улиците.
Владислав Шпилман е пианист във Варшавското радио. Когато нацистите окупират Полша, той става свидетел на създаването на еврейското гето и на депортирането на семейството си. Благодарение на своя късмет успява да се измъкне, известно време остава затворен, после се свързва със съпротивата и се крие, за да оцелее.
Преподавателка дава на учениците си нещото, от което имат най-голяма нужда: да изразят мнението си. Назначена в разкъсвано от насилие и расови конфликти училище, Ерин Грюе; започва да води битка срещу бездействащата система, за да направи заниманията в класната стая смислени за учениците. Разказвайки собствениците си истории и чувайки тези на другите, трудните тинейджъри ще открият силата на толерантността, ще открият решенията за проблемите си и ще променят света, в който живеят.
„Уличният котарак Боб“ е екранизация по едноименната книга на Джеймс Боуен за времето, по което е уличен музикант в Лондон и този, който го спасява от самотата и наркотиците, е риж котарак на име Боб.
Линч може да бъде и хуманист - резултатът е това съкровище. Оригиналното заглавие може да бъде тълкувано по много начини: създаден по действителен случай, филмът разказва за пътуването из пустите полета на Средния Запад, предприето от престарелия Алвин Стрейт (Ричард Фарнсуърт) от Айова, който пропътува над 500 километра с тракторчето си, за да навести болния си брат, с когото не си говорят от години. Нетипично за режисьора, филмът също е направен директно - в естествен, последователен маниер; но все пак елегантните композиции и движения на камерата (дело на 82-годишния ветеран Фреди Франсис /"Величие"/), изкусното използване на звука и музиката (все същия Бадаламенти) и иронията към абсурдите на живота в малкия град правят филма типично Линчовски. Най-артистичния филм на режисьора. За съжаление, изпълнителят на главната роля Фарнсуърт се самоубива година след премиерата на филма.
Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".
Биографичен филм за великото дело и забележителния живот на Махатма Ганди.
Малко провинциално градче в окупирана от хитлеристите Франция. Зимата на 1944 - студ, глад, лишения...
от скромното си детство до международна слава, Рей Чарлс преодолява невъзможни предизвикателства, за да промени развитието на съвременната музика. Развлекателен и незабравим, филмът съчетава трогателна история, зашеметяваща актьорска игра и фантастична музика.
Майкъл Колинс се издига до водач на ИРА в началото на века, но след като се споразумява за примирие с британците, е предаден от съратниците си и убит.
Емилиано Сапата Саласар е мексикански революционер, един от водачите на Мексиканската революция. Изключително популярен сред селяните и индианците в южната част на страната, той е определян от по-консервативните си съвременници като варварин, терорист и бандит. Днес многобройни улици, училища, както и повече от десет града в Мексико носят неговото име.
Лора и Алманцо Уайлдър решават да напуснат дома си в Южна Дакота, за да търсят по-добър живот в Мисури. Заедно с дъщеря си Роуз, те поемат в закрита каруца към Мисури с надеждата, че са загърбили трудния живот в Дакота и че ще имат по-безопасно и по-осигурено бъдеще. Пътуването е много трудно, но решимостта им да изградят нов живот им дава сили да продължат. Лора описва всеки ден от живота им в писмата си до своите родители Чарлс и Керълайн Инголс, а в късните часове на нощта пише богатите си характерни разкази, които ще бъдат публикувани след време.